Компанията ЧЕЗ, която обслужва 1/3 от страната, е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) поскъпване на нощната тарифа с 67.6% от 1 юли. Така евтиният нощен ток за живеещите в Западна България може да остане в историята.
Според искането на компанията един киловатчас би трябвало да скочи от 0.05654 лв. без ДДС в момента до 0.09476 лв. Заявката за увеличение на дневната тарифа също е сериозна - компанията е поискала поскъпване на дневния ток с 3.5% до 0.13759 лв. за киловатчас. Предварителните заявки на ЕРП-тата бяха оповестени вчера, пише „Сега“.
От ЕВН, която работи в Югоизточна България, също искат токът да поскъпне, но минимално - повишението на дневната тарифа да е с 0.45% до 0.13304 лв. за киловатчас без ДДС, а на нощната - с 1.10% до 0.05533 лв. без ДДС.
Компанията, която обслужва Източна България - "Енерго-Про", не иска повишение на дневната тарифа, но смята, че нощният ток трябва да поскъпне с 2.08% без ДДС до 0.05542 лв. за киловатчас.
От енергийния регулатор не дават обяснение какви са причините за драстичните разминавания в заявленията на енергоразпределителните предприятия. Факт е обаче, че те ще трябва да плащат по-високи такси за достъп до мрежата и за разпределение на енергия.
Държавните енергийни дружества също залагат на по-високи цени и такси. Своеобразен рекорд поставя ТЕЦ "Марица-изток 2", която настоява за поскъпване на тока, който продава на регулирания пазар, с цели 92% до 147.87 лв./мегаватчас без ДДС (при 76.99 лв. в момента).
По-високите цени са част от стратегията за спасяването на компанията. В средата на март се оказа, че за да бъде избегнат фалитът й, се очаква Българският енергиен холдинг да увеличи капитала на дружеството с около 600 млн. лв. За "спасителната акция" обаче е нужно одобрение от ЕК. По предварителни данни тецът завършва миналата година на загуба от 330 млн. лв. и е натрупал дългове за над 1 млрд. лв. Финансовият крах на държавната централа, определяна като една от най-замърсяващите в ЕС, се дължи на рязко повишената цена на квотите за въглеродни емисии, които трябва да плаща, за да може изобщо да продължи да работи. Ако подобен скок бъде одобрен, той неминуемо ще се отрази и в цените за фирмите, и за бита.
Повишение на цените иска и Електроенергийният системен оператор - таксата за пренос да се вдигне с 34%, а цената за достъп - с 6%. АЕЦ "Козлодуй" е внесла заявление за увеличение на цената с 3%.
Националната електрическа компания (НЕК) пък иска повишение от 1% за произвеждания ток от вецовете си. Ако се прибавят и останалите заявки за увеличение от държавните дружества, общата цена на микса се вдига с 19.4% до 151.52 лв. за мегаватчас. От доклада на НЕК става ясно, че компанията завършва 2018 г. на загуба от над 115 млн. лева. Причината е загубата на арбитража срещу консултантите от "Уорли Парсънс" по делото за АЕЦ "Белене".
Токът трябва да поскъпне и заради високите цени на въглеродните емисии, пише още в доклада, публикуван вчера от КЕВР. Задълженията на дружеството остават почти същите - към края на миналата година те са 4.053 милиарда лева, намаление със символичните 0.3% спрямо 2017 г.
Окончателните цени на тока ще станат ясни в края на юни. На няколко пъти председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че дори да има повишение на цените за бита, то ще бъде средно около 3%. "Макар че наистина е рано за прогнози, искам да уверя както битовите потребители, така и нестопанските, които са на регулиран пазар, че няма да има драстично увеличение на сметки, които те ще плащат в новия регулаторен период. Ако има увеличение, то ще бъде в рамките на годишната инфлация", каза Иванов наскоро.