Папа Франциск ще дойде на посещение у нас през май по официална покана на българското правителство и той идва, като представител на международно-правен субект, защото Ватикана е държава. Това означава, че когато папата идва у нас, първо е на държавно посещение, а религиозният аспект е свързан с католиците, които искат да участват в ритуалите, които Светият отец ще осъществи. Това заяви проф. Нина Дюлгерова - преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и в Югозападния университет "Неофит Рилски", съобщава БТА.
Папата: Католическата църква е под атака отвътре и отвън
По думите й политическите разговори между Ватикана и България трябва да бъдат основани на най-важното - на сътрудничеството в защита на европейската цивилизация, и на бъдещето на България и Европа.
След трагичните събития в Нова Зеландия, Шри Ланка и Франция се вижда, че се засилват противоречията в света, при които основен акцент е религията. Като може да се каже, че "войната е между исляма и католицизма", коментира проф. Дюлгерова.
В началото на миналата седмица символът на католическия свят - най-голямата катедрала "Нотр Дам" в Париж беше изгорена, като безкрайно много версии се разпространяват по този повод, каза проф. Дюлгерова. Тя отбеляза, че "когато се разрушава символът на една вяра, а това е "Нотр Дам", има много голямо въздействие, независимо от официалната версия за случаен пожар.
"Мисля, че в този свят, в който живеем, теориите на конспирациите са по-адекватни и са с по-много по-голяма сила и факти. И съм привърженик на това, което коментират много анализатори, че това е европейски 11 септември", коментира проф. Нина Дюлгерова.
Според нея "върви вече войната срещу вярата, но православието в момента едва ли има толкова големи проблеми в сравнение с католицизма и исляма".
Експертът по етнически и конфесионални въпроси Мирослав Попов заяви, че разговорът за събитията в Шри Ланка е свързан с фразата за "сблъсъка на цивилизациите", станала популярна през последните 25 години или за "войната на цивилизациите". Тази теория основно се свързва с Хънтингтън и тя се изразява в това, че "границите на различните вероизповедания, на различните религии - християни и мюсюлмани, най-вече, са граници на постоянно напрежение и на религиозни войни". Изписа се обаче колосално количество литература, в която се обяснява, че ислямът не носи в себе си този човеконенавистен и кръвожаден инстинкт, отбеляза Попов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.