Според организацията, въпреки че страните в региона имат стриктни закони срещу трафика на хора, те не успяват да се справят с корените на проблема. УНИЦЕФ е установил, че младите хора в рисково положение често не знаят как да се опазят от трафиканти. Малко от тях знаят, че трафикантите на хора често са приятели или дори членове на семейството.
Докладът на фонда разглежда конкретно трафика на хора в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора. Никой не знае колко точно хора стават жертва на трафиканти, тъй като това е потаен и сложен бизнес.
УНИЦЕФ обаче знае точно какви хора стават жертви на това престъпление: млади момичета на възраст от 15 до 17 години, които са продавани за сексуална експлоатация и деца под 13-годишна възраст, които са продавани за работа и просене.
Много от страните в Югоизточна Европа имат строги закони срещу трафика на хора, но се съсредоточават върху превенцията на нелегална имиграция или борбата с проституцията и организираната престъпност. Това, което липсва според УНИЦЕФ, е стратегия за предотвратяване на трафика на хора в дългосрочен план, която да е насочена към децата.
Децата в Черна гора, участвали в запитването на организацията, отговорили, че ако не се разхождат нощем сами, няма да станат жертва на трафиканти. В Румъния децата, жертви на трафик, които се прибират от европейските страни, просто са връщани на семействата си от полицията, без да се търси помощта на агенция за защита на децата и без да се разследва ситуацията в семейството.
Според УНИЦЕФ образованието и повишаването на осъзнатостта са стратегиите, които най-вероятно могат да предотвратят трафика на хора в дългосрочна перспектива.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.