При немалък брой деца се наблюдава проява на някаква форма на хипохондрия във връзка с новината за коронавирус. Това каза детският психолог Тони Димчева. Според нея все пак не е присъщо за децата да преживяват травматично подобни ситуации, тъй като те не познават последствията от тях, съобщава радио „Фокус“ – Бургас.
„Освен това, тяхното ежедневие е запълнено с други по-важни за тях теми, но факт е, че и в средата на децата се наблюдават и то не малко дечица, които проявяват някаква форма на хипохондрия или споделят световни конспирации. Това по всяка вероятност е повлияно от семействата – вкъщи се обсъжда, не само коронавируса, но и теми, които засягат генерално съдбата на планетата – екологични теми, заплахите от това, което може да се случи, мигрантски вълни и други. Въобще има много теми, които са непосилни за психиката на децата и за тяхното все още незряло събитие. От друга страна, както казах, те се радват на живота и може би така трябва да е. Още повече в ситуация, в която ние реално не знаем какви ще са последствията, както и каква ще е динамиката на това, което ще се случва и да преживяваме неща, които все още не са се случили, не е много позитивно“, отбеляза психологът. От друга страна, според нея, не бихме могли да избегнем фактологията, която във връзка с вируса, която достига до нас, затова сред децата трябва да се възпитава и социална отговорност.
„Когато се каже, че ваканцията е грипна, е хубаво родителите да следят за това те да не са в големи групи, по моловете или по улиците, нищо, че са здрави. Проблемът на този вирус е всъщност този – при него има много голяма доза социалност“, посочи още психологът. Според нея всеки родител реагира на новината за новия вирус по различен начин - според собствения си темперамент, мироглед и личен опит.
„Родителят на дете, което от декември до февруари е боледувало от грип, вероятно ще реагира по един начин на новината за коронавирус. Родителят на дете, което не е боледувало, вероятно ще неглижира темата. Масовата психоза е също толкова опасна. Хубаво е да бъдем внимателни, без да бъдем крайни. Може би това е формулата – да бъдем бдителни, без да изпадаме в крайност, защото всяка една крайност е паника, но не можем да си позволим да сме и безразлични, виждайки какво се случва около нас“, каза още психологът.