Българинът одобрява действията на щаба, но търпението му срещу мерките намалява

Висока тревога от разпространението на коронавируса и подкрепа за щаба и правителството, но и намаляващо търпение на българите – това са основните изводи от социологически сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 915 души чрез телефонно интервю между 21 и 23 април.

Проучването отчита, че тревогата за болестта у нас остава все още висока, но все пак се регистрира спад на стойностите ѝ. Расте обаче значително тревогата за работното място.

Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в много високите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение. Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло. Докато в средата на март 87% от българите са били убедени, че се справяме по-добре от другите страни в ЕС, в средата на април този процент е 93.

Вероятно и заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост у нас, расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките, особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете.

Ако през средата на март 66% от българите са смятали мерките на щаба и правителството за достатъчни, в средата на април този процент е 62%. Сериозен скок обаче има на хората, които определят мерките като прекалени – 28% сега, при 17% в средата на март. В момента едва 2% от българите определят мерките като недостатъчни, при цели 15% в средата на март.

Според мнозинствата, моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение след средата на май. Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като не достатъчно ефективни и работещи.

Тревога и надежда

Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец, отчитат социолозите. Белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия – тези реакции се разбиват на три групи:

паническата група (приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се запазва: 24% сега, само с два пункта по-нисък преди месец.

тревожната (приемат, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип) намалява със седем пункта до 57%, а

спокойната (приемат, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица) се увеличава с 6 пункта до 18%.

Като цяло 35% от българите казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец те бяха пак толкова и дори малко повече - 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, а 55% смятат, че същото се отнася за близките им.

Остава надеждата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, но 42% - не. Останалите се затрудняват да отговорят.

Общата оценка на обществото за действията на властта

93% приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст - преди месец този дял бе 87%.

Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, наблюдава се и закономерното отдалечаване от екстремните стойности. Доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета.

Преди месец одобрението на властта изглеждаше и по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации. Затова и постоянно трябва да се има предвид, че днешните оценки за правителството и неговите инстанции не са обичайният рейтинг, е временни, кризисни оценки по отношение най-вече на ситуацията с коронавируса. Затова и с общественото успокояване, тези оценки също напускат пиковите равнища, отчитат от "Галъп интернешънъл".

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора "прекалени". Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време.

Въпреки всичко, българите остават съзнателни: "Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31%, но 69% казват "приемам ограниченията, без да се изнервям". И попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват "рано е". Има обаче и 44%, които смятат, че е време - тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос.

Нетърпеливостта още не преобладава, но явно вече не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Конкретните мерки – за/против

Различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят.

Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за. Останалите се колебаят.

Сериозна критика среща и затварянето на парковете: 59% са „против“, а 39% са „за“. Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% не ги одобряват.

За икономиката

Расте обаче страхът на българина от загуба на работно място или доходи. Доходите ми намаляха, твърдят 47% сега, при 36% преди месец. 9% в средата на април твърдят, че са загубили работата си при кризата, приз 3% предния месец.

14% пък казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец.

Според социолозите в някои случаи безпокойството от загуба на работата вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.

Преди месец, 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите.

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят.