Института по микробиология към БАН до края на годината може да предложи прототип на ваксината срещу COVID-19. Това каза пред bTV доц. Пенка Петрова, директор на Института.
"След това обаче, за да пристъпим към клинични изпитвания първо върху мишки и след това на хора, ще трябва да се включи и държавата, защото нямаме предвидени средства за клинични изпитания", обясни тя.
Доц. Петрова допълни, че българската ваксина е протеинова и е насочена към консервативни райони на вируса. Това ще даде възможност за въздействие и върху други коронавируси. "Един път поставена да може да запази имунитета на хората и върху следващи коронавирусни инфекции", уточни още тя.
"Надяваме се, че България иска да инвестира в такива високи технологии, тъй като у нас има фирми, които произвеждат ваксини и ги изнасят. Например нашата БЦЖ ваксина се произвежда и се изнася в 140 страни по света", обясни доц. Петрова.
Тя изтъкна, че вече е доказано, че ако човек е прекарал COVID-19 без тежки усложнения, със сигурност има имунитет за три месеца. Доц. Петрова посочи, че това може да е и за шест месеца, но все още е в период на анализи в момента.
От думите й става ясно, че безсимптомните пациенти имат по-малко антитела в организма си, докато при по-тежките случаи имунитетът е по-стабилен.
"В Департамента по имунология над новата ваксина работят около 10 човека, повечето от тях - млади учени. Финансирани сме по проекти от Институт "Пастьор" в Париж и от български фонд "Научни изследвания", допълни директорът на Института по микробиология.
Тя смята, че за увеличението на новите случаи трябва да се разглеа профилът на заразените. "Може би това са повече млади хора и деца, това че един PCR тест е положителен, не означава, че човек може да заразява", каза доц. Петрова.
Според нея мярката да се намали карантината на 10 дни е правилна, тъй като разпространителите са най-добри в първите 3-4 дни от инфекцията.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.