Един от най-интересните социални феномени на 2020 г. беше това, как COVID пандемията извади на повърхността, или поне направи по-видими поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, вкл. и в българското. Макар и породени от пандемията, тези разделителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват съществено влияние върху общественото мнение, сочат резултатите от регулярното тримесечно национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 11 – 18 декември.
Разбирането за появата на COVID -19 поляризира българите, както и хората в други страни. Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%).
В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен - към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията – столичани и хората с по-високи доходи.
Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.
В социалните мрежи има разгорещени дискусии „за“ и „против“ носенето на маски, но в българското общество консенсусът по този въпрос е много висок. (77% са за тяхната употреба).
Конспиративните теории може и да са привлекателни като начин на интерпретация на света, но когато стане въпрос за личното здраве, здравият разум определено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.
Предстоящото ваксиниране също разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните.
По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението. Този праг, според специалистите, би бил ключов за изход от пандемията.
Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45%.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.