Сряда: Математика, български, неделно училище...

„Религия в училищата“.

В момента на изричането на тези думи започват и полемиките. Консенсус по въпроса все още няма.

Откъде тръгна всичко?

Светият синод излезе с предложение "Религия" да стане задължителен учебен предмет с профили към него - "Религия - православие", "Религия - ислям", "Религия - католическа вяра".

В концепцията на Синода се предвижда учениците, които не желаят да изучават религия, да имат задължителен предмет "Етика" или друг хуманитарен предмет.  

Дали, защо, как и какво да учат децата по този предмет са въпроси, които получават разнообразни отговори от всички страни.

Скорошна анкета в Dnes.bg само потвърди различието в мненията по тази тема, като най-много се оказват противниците на идеята религията да влиза като предмет в българските училища.

За 36% от гласувалите не съществува абсолютно никаква причина религията да се изучава от българските ученици.

Малко след тях са друга част от анкетираните – 31%, които гледат по-благосклонно на идеята на Светия синод и са съгласни вероучението да стане част от програмата на учениците, но само като свободно избираем предмет.

19% от гласувалите са абсолютни хардлайнери и се обявяват за задължителното въвеждане на религията като изучаем предмет в училищата в страната, а за 12% идеята е приемлива, но ако не се ограничава само с християнската религия.

А самите деца?

Наскоро телевизионен репортаж извади на бял свят и гледната точка /макар и малко неясна/ на деца, които вече изучават религия.

„Амиии, харесва ми“ реално не може да бъде наречено обоснован отговор на въпроса дали вероучението наистина им помага по някакъв начин, но все пак е някаква реакция.

Другата страна

Или хората, за които да проповядват християнската религия всеки ден е не само работа, но и начин на живот.

Отец Илия Павлов е един от тях. Той е свещеник от храм Света Троица в столичния квартал „Редута“ вече 15 години.

Според него предметът „вероучение“ е задължително да бъде въведен в училищата.

Признава, че не е запознат много точно с начините, по които ще бъде преподаван, но е убеден, че религия трябва да бъде изучавана.

В края на краищата, до преди 63 години в училищата е имало вероучение и никой не е обсъждал дали това е редно или не, казва той. И подкрепя твърдението си с това, че вероучението само по себе си е потребно на всички.
 
Дори атеистите реално имат вяра и са изградили форма на вяра – в какво и каква е тя, е друг въпрос, казва отец Илия и допълва, че човешката потребност изисква да има божество, религия и вяра. 

По думите му, дори и да не се изучава вероучение, самото общество ще търси начин да се обучава и да търси Бога чрез нещо. Не случайно много философи, дори и атеисти, след време признават, че всъщност вярата съществува, че Бог съществува.

Склонен е да смята, че обучението трябва да е по-всеобхватно и да не включва само християнската религия.

Въпреки че, както той казва, „ако беше преди 100 години, щях да кажа твърдо - християнство“.

Той е изучавал всички религии, търсил е приликите и разликите в тях и знае, че най-силните религии водят до едно божество.

Дори будизмът и индуизмът взимат основата си от единобожието, както проповядва и мюсюлманството, християнството, юдаизмът...

И все пак, дали ще се изучават и други религии, не е толкова важно, казва той и се обосновава с това, че, ако обществото мисли правилно, рано или късно ще стигне до Бога.

„Всеки сам трябва да определи коя е истинската религия за него. Но ние трябва да даваме на децата си вярата“, добавя той и признава, че връзката между младите и религията се е поизгубила.

Причината?

Децата не са почувствали тази потребност, която е трябвало да се насади от родителите им.

Според него, родителите им не са образовали децата си в тази област, а тъкмо те са хората, които трябва да дават вяра на децата си. Като например това децата да осъзнават, че има някой, който рано или късно ще ги възмезди за послушанието.

Като един от възможните начини за преодоляване на пропастта между младите и религията отец Илия вижда новите технологии.
 
Напълно е възможно и дори желателно религията и новите технологии да бъдат съчетани по някакъв начин, който да прави темата по-достъпна и желана за изучаване от децата, казва той и дава пример със себе си -  „аз също използвам  Интернет, и дори съм качил свои филми с литургии в Мрежата.“

По думите му, всяка технология е добре дошла за християнското образование на децата, но само при условие, че обучението е правилно организирано.

И завършва: тъй като всяка технология може да доведе и до обратния ефект.

А ето и още една гледна точка по въпроса, публикувана от колегите от teenproblem.net – тази на Д-р Десислава Пулиева, богослов, участвала в изработването на концепцията на Светия синод за въвеждане на задължителен предмет "Религия" в общообразователните училища.

Тя е и директор на Център за религиозни изследвания и консултации "Св.св. Кирил и Методий".

Амин

Дали ще се изучава религия в училищата и тя задължителен предмет ли ще е, предстои да узнаем.

Вярата в Бог обаче все още е свободно избираема. И това е нещо, което никой не може да промени.