Изтребителят МиГ-29, управляван от майор Валентин Терзиев, най-вероятно се е взривил, преди да падне в Черно море. Това е версията, по която работи разследването, след като останки от самолета бяха открити да се носят в морето на 11 км югоизточно от Шабла, пише „24 часа“. От четвъртък към откритите предмети се прибавиха и останки, определени от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов като “биологичен материал”.
Снощи майор Валентин Терзиев бе официално обявен за загинал.
След като е намерен биологичен материал, е възможно самолетът да се е взривил над водата, а не да се е забил в морето заради грешка или объркване на пилота, коментираха авиатори.
МиГ-29, управляван от майор Валентин Терзиев от авиобаза “Граф Игнатиево”, изчезна в нощта на вторник срещу сряда над Черно море. Изтребителят е изпълнявал мисия за нощни стрелби над морето и е изчезнал внезапно от радарите, след като е поразил целта си, стана ясно в сряда. Самолетът е загубил и радиовръзка.
“Открит е биологичен материал сред останките от падналия на 9 юни във водите на Черно море военен самолет МиГ-29, който е предоставен за ДНК експертиза”, съобщи в четвъртък адмирал Ефтимов. Ден по-рано военните съобщиха и че са открили спасителната жилетка на пилота. Сигурно било и че майор Терзиев не е катапултирал преди катастрофата, защото е щяло да има радиосигнал.
Ако взривът е станал във въздуха, за каквото говорят разпръснатите останки и откритият биологичен материал, много вероятно причината да е в дефект на ракетата, закачена за крилото на самолета, обясниха летци.
Вече е имало случаи, когато при изстрелване ракетата не се откача от крилото, а остава закачена за самолета. Тогава двигателят ѝ, който е барутен, прогарял крилото или водел до взрив.
Като версия още в сряда се появи и възможността изтребителят да е бил поразен от ПВО, тъй като учението “Шабла 2021”, в което е участвал майор Терзиев, включваше и стрелби. Според експерти, с които разговаря “24 часа”, тази версия била изключително малко вероятна.
Ако изтребителят се е блъснал във водата, тялото трябваше да остане здраво и завързано за седалката, аргументираха се експертите.
“Каквото и да говорим, човека го няма, а грешките са много”, смятат дългогодишни специалисти и авиатори.
Втората теза според тях за инцидента е, че повече от 30 г. не е провеждана парашутна подготовка над море и не е оттренирано технологично катапултиране над вода. Особено когато летецът вижда, че навлиза в морето. Тогава той даже трябвало да се освободи от парашута, като махне презрамките, които го държат за пилотската седалка. В противен случай, като се навлажни парашутът, ставал като котва и летецът не можел да изплува.
Пита се дали е имало допълнителни радари освен дежурните по график. “Примерно, от 12 през нощта до 2,00 ч дежури еди-кой си радар над Братово, друг над Плевен и т.н. Те формират радиолокационно поле. Като минава самолет през това поле, той се вижда на екрана и щурманите вземат решение, ако има наши самолети във въздуха, какво да правят. Въпросът е дали към нормалния дежурен радар, който е работил по това време, са били включени по заповед допълнителни, за да осигуряват стрелбите в Шабла”, пита опитен авиоинженер.
Тези въпроси чакат отговори, смята той. Важно било да се знае дали тези радари са трикоординатни, които измерват широчина, дължина и височина. Без тях не можело да се засече бързото падане на мишената над морето.
Отговори дължали и наземните специалисти, тъй като управлението на самолета става от команден пункт, в който стоят диспечери. Те имат пред себе си изнесени екрани от радар и наблюдават къде е изтребителят, имат пряка връзка с летеца и го насочват.
“Големият въпрос е управлението на полета от земята - какво е било, кой го е правил, въз основа на информацията от кой радар”, допълват експерти. И посочват, че по принцип на Запад, когато се правят такива полети, се осигуряват от три самолета. Единият пускал мишената, оттеглял се настрани и играел ролята на контрол - заснемал всичко. Вторият удрял мишената, а третият бил наблюдаващ, спасителен и насочващ. Ако нещо не е наред, той предупреждавал стрелящия да не го прави.
Всичко, каквото е правил майор Терзиев, било тренирано често и многократно в българската авиация преди. А в последните години било загърбено с оправданието за финансов недостиг.
Издирването на останки от самолета продължи и през целия ден в четвъртък. Бяха открити и още две следи, където се налагало допълнително проучване, разясни адмирал Ефтимов. Основната цел на операцията обаче вече е намирането на черната кутия, стана ясно от изказването му.
“Действията ни се насочват най-вече към намиране на черната кутия на самолета. Това е ключов момент, за да може да се анализират причините и да може да продължи плановата летателна дейност на изтребителната авиация на Българската армия”, поясни адмиралът. Военните се надяват да успеят да намерят кутията до 4 дни, за да не бъде унищожена информацията.