На днешния 20 юли България отбелязва началото на едно от най-трагичните и величествени събития в нашата история – избухването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Въстанието от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден).
Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден).
Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико (днешно Царево) и Ахтопол.
Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
В крайна сметка въстанието е потушено, като в сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4 600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.
Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
Кадри от честването в София вижте в репортажа на фотографа Димитър Кьосемарлиев.