Разпети петък

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На Велики петък се припомнят страданията на Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

На този ден от Страстната седмица постът в православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода).

В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Господ е принесъл себе си в жертва.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди настъпването на Великден.