Длъжни сме да потърсим, каза той, нови идеи за бъдещето развитие, за развитието на българската наука и култура и за съдбата на българската нация, каза президентът Георги Първанов в събота.
Това стана по време на тържеството по случай 24 май пред паметника светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София.
Не трябва да приемаме мерки от стачка на стачка, а да намерим стратегически трайни решения за социалния статус на българския учител.
Трябва да осъзнаем, че е необходима същностна дълбока промяна в законодателството, за науката и просветата, каза още Първанов.
Президентът направи от импровизираната трибуна пред паметника на Кирил и Методий предложение за инициатива да се построи един нов национален исторически и художествен музей.
Убеден съм, че тази идея ще получи мощна подкрепа, каза Първанов.
Делото на двамата Солунски братя имаше държавен характер, каза президентът Георги Първанов. И това по думите му се доказва в най-тежките години на робството, когато словото беше единствената територия за свободна изява на българския дух.
Първанов изтъкна общоцивилизационния характер наред с народностния принос на просветителите. Те поставиха основа за истинска народна книжнина. За това народът ги нарече първоучители, от църквата ги канонизираха като светци. Наш синовен дълг е да съхраним българския език в новите времена на глобализация, посочи Първанов.
Той акцентира, че сме длъжни да отклоним всякакви опити за премахване на българския език като основен в държавните училища, защото той винаги е бил основен елемент на националната индентификация.
Не случайно Кирил и Методий бяха обявени за небесни съпокровители на Европа и кирилицата стана третата азбука, която се изписва в ЕС, посочи Първанов.
В словото си държавният глава напомни, че 24 май е изключителен ден за празнуване, но и за размисъл.
Под звуците на гвардейски марш бяха поднесени венци и цветя на паметника на двамата братя Кирил и Методий. На тържеството присъстваха министри, депутати, допломати, столичният кмет и много граждани.