Симеоне, да почерпиш!

В първия ден от септември се отбелязва Симеоновден. В много краища на страната за начало на новата година се смятало Симеоновден - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.

Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре.

Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон.

Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата.

След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части, едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”.

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита.

По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.