Как се отразяват на здравето резките промени в времето?

Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Темата анализира Зорница Спасова от “Климатека”, която е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи и има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.

Промените на метеорологичното време през пролетта обикновено не се харесват на нашия организъм, изтощен от недостига на витамини и слънчева светлина през дългата зима, който е принуден да мобилизира целия си адаптационен ресурс, за да съхрани равновесие. В края на март се осъществява и смяната на астрономическото зимно с лятно време, което понякога наистина е способно да ни изкара от релси. Към резките промени на времето обикновено най-чувствителни са хора метеопати, които трудно се нагаждат към метеорологичните промени и страдат от различни неразположения. Но когато промяната е особено контрастна, тя е в състояние да „разклати“ и хора, които обикновено не се влияят от капризите на атмосферата.

През 60-те години на миналия век е предложена методика, която отчита контрастните метеорологични промени, определени от стойността на междудневните промени на температурата на въздуха и промяната на броя на облачните дни с обилни валежи.

Според тази методика, за контрастна се счита:

1. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с дъжд от 1 мм и повече за 1 ден (този период може да включва повече дни с валежи под 1 мм);
2. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с облачно или ясно време, при промяна на средната денонощна температура на въздуха с ≥2°C;
3. смяна на периоди с всякакъв вид време при междудневни промени на температурата на въздуха с 6° C и повече.

Средногодишно климатът на град София се характеризира с устойчив режим – индексът на резките промени има стойност 22,5%. Отделните сезони също се характеризират с такъв тип режим на времето, с изключение на лятото, когато времето е най-устойчиво. Тогава индексът на изменчивост на времето има стойност под 20% – т.е. е налице много устойчив режим.

През зимата дните с резки промени на времето заемат немалък дял в общия брой на дните в месеца – средно в ¼ от дните през сезона се наблюдава рязка промяна. С особено изменчив режим се характеризира декември, което се обяснява с максимума на средиземноморските циклони през този период на годината.

През пролетта и началото на лятото зачестява проявата на атлантическите циклони, което обуславя и най-изменчивия режим на времето, когато стойността на индекса е 26,4%. Максимумът на дните с резки промени на времето се пада през април (30,3% от дните). Сравнително високата изменчивост на времето се запазва до началото на лятото. През май и юни се наслагва влиянието на два фактора – дейността на атлантическите циклони и най-активните вътрешномасови процеси, съпроводени с обилни извалявания и гръмотевични бури.
Има ли връзка между промените в климата и честотата на резките промени на времето?

Този въпрос е логичен, предвид, че според много проучвания съвременните климатични промени са свързани с увеличение на случаите на екстремни прояви на времето. Така например учени от НИМХ установяват, че в България честотата на екстремното време се е увеличила с 30% в периода 1991 – 2007 г. спрямо базовия период 1961 – 1990 г. Очакванията бяха към 2020 г. тази честота да се удвои, а през 2050 г. да бъде тройно по-голяма.
Резките промени на времето могат да се отнесат към екстремните прояви на времето и по всяка вероятност тяхната честота ще нарасне в унисон със задълбочаващата се климатична криза.

Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за смърт в повечето страни по света. Този въпрос стои особено остро за региона на Източна Европа, където относителният дял на смъртността от сърдечно-съдови заболявания достига 51 – 66% в структурата на общата смъртност. Ето защо е разбираем интересът на изследователите към проблема за влиянието на климатичните промени върху причините за заболяванията и върху сърдечно-съдовата смъртност.

Проучване в Крим установява, че 56% от случаите на инфаркт са наблюдавани в нестабилни периоди, когато в продължение на 2 или 3 дни стойностите на всички метеорологични елементи се променят; 28% от всички случаи са настъпили в относително нестабилни периоди и 16% от случаите са настъпили в стабилни периоди, когато не са наблюдавани промени във времето или те са били много слаби.

Друго проучване открива силна пряка зависимост между смъртността и промените на времето. Тя е била най-силна при промени в температурата, по-ниска при промени в атмосферното налягане и най-ниска при промени във влажността. Колкото по-голям е броят на променливите фактори, толкова по-силно е неблагоприятното влияние на времето върху адаптационните способности на организма.

Изследване в условията на Сибир открива средна по сила права корелация на т. нар. “индекс на изменчивост на времето” с инфаркта на миокарда и силна корелация между този индекс и случаите на инсулти.
Проучване от 2000 г. открива увеличение на заболеваемостта от инсулт при преминаване на топли фронтове през студените месеци и на студени фронтове през топлото полугодие.

Италианско изследване от 2005 г. на броя на хоспитализациите на пациенти над 65 г. с инфаркт на миокарда във Флоренция, Италия за 5-годишен период установява ръст с 19% при спад на средната денонощна температура на въздуха с 10°C и повече.

Американски учени изследват влиянието на промяната на времето върху хоспитализациите на пациенти с остър инфаркт на миокарда в три града в САЩ. Те обръщат внимание на дните, в които средноденонощната температура се е понижила или повишила с над 3°C. Според авторите при възрастните жители (над 70 г.) на Сан Франциско, температурните промени водят до увеличение на хоспитализациите с 6% до 13%. Подобни резултати са получили и за жителите на Сакраменто: сред мъжете над 70 г., температурните промени са увеличили броя на хоспитализациите за инфаркт с 10 – 18%.

Артритът е заболяване, което се характеризира с болка и скованост в ставите и уплътняване на околните тъкани. Съществуват различни видове артрит: ревматоиден, остеоартрит, подагрозен и др.

Още през 1948 г. проучване доказва, че пациентите с ревматоиден артрит се подобряват значително, когато живеят непрекъснато в стая, която е поддържана постоянно топла и суха. През 1963 г. Холандер и изследователския му екип, използвайки камера с контролиран климат, посочват, че ревматоидният артрит и остеоартритът често се влошават в рамките на няколко часа след началото на комбинирано повишаване на влажността и спад на барометричното налягане, докато единичните вариации на климатичните променливи не са имали този ефект.

През 1985 г. резултатите от едногодишно проучване на 88 пациенти с ревматоиден артрит потвърждават наблюдението на Холандер от 1948 г., което показва, че промените във времето предизвикват влошаване на симптомите и признаците на артрит и че повишаването на влажността и падащото барометрично налягане предизвикват артритна болка, подуване и скованост.

Проучване, включващо 62 пациенти – 16 с ревматоиден артрит, 24 с остеоартрит, 11 с възпалителен артрит и 11 с фибромиалгия, открива връзка между проявите на болки в ставите и подуване и промените в ежедневните метеорологични условия. Интересен факт е, че жените са по-чувствителни към промените във времето от мъжете (62% срещу 37%).

Повечето изследователи свързват и резките промени на времето със състоянието на астматиците
Астмата е заболяване, което засяга дихателните пътища. То се предизвиква от хронично възпаление на тези пътища, което ги прави свръхчувствителни към разнообразни стимули. Повечето изследователи свързват хладното и сухо време с повишена вероятност от поява на астматични пристъпи. Според проучванията, ниската температура е свързана с повишен риск от значително обостряне на астмата при възрастни. През пролетта и лятото, обаче, също се увеличават астматичните пристъпи, поради наличието на полени и по-силно замърсяване на въздуха. Вятърът също е фактор, тъй като пренася тези агенти на големи разстояния.

Голяма част от учените свързват резките промени на времето със състоянието на астматиците. „Промените във времето могат да повлияят на дихателните пътища директно, като ги охлаждат или дразнят, или косвено, като повлияят на нивото на дразнители и алергени във въздуха. Доказано е, че пристъпите на астмата корелират с ниска температура и влажност или внезапно понижаване на температурата, а също така са наблюдавани връзки между пристъпите на астма и ниското или високо барометрично налягане и валежите” (цитирано от Rossi et. al., 1993 г. ). Според педиатри от детската болница в Детройт, Мичиган, колебанията във влажността и температурата, но не и на атмосферното налягане, оказват влияние върху спешните приеми за астма при деца. Тези допълнителни посещения на спешните центрове се извършват 1 до 2 дни след промените във времето. Други установяват, че дните със студени фронтове, последвани от система с високо атмосферно налягане, предшестват увеличението на случаите на астма с 1 до 3 дни.

Повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на промените във времето
Мигрената се характеризира с главоболие, причинено от свиването или разширяването на кръвоносните съдове в мозъка. Мигренната болка понякога се придружава от гадене, повишена чувствителност към шум и светлина, подтиснато настроение. Като фактори, предизвикващи появата на нов пристъп се приемат стресът, хормоналните промени, определени видове храни и метеорологичното време. Според изследователите, повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на промените във времето. Страдащите от мигрена посочват студеното и сухото време като основна причина за главоболие, въпреки че според учените всяка една рязка промяна на времето може да е съпроводена с мигренозен пристъп.

Според друго изследване, мигренните пристъпи се свързват със затопляне на времето. Установено е, че при повишение на температурата на въздуха с 5°С рискът от поява на главоболие след 24 часа нараства със 7,5%. По-слабо провокиращо въздействие оказва понижението на атмосферното налягане 48 до 72 ч. преди появата на главоболието.

Язвената болест и гастритът се обострят през пролетта и есента, което се обяснява с промените в температурата и налягането.

При захлаждане съдовете, кръвоснабдяващи лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника се свиват, което води до недостиг на кислород (исхемия) на тъканите и намалява защитните механизми на стомаха срещу произвежданата от него киселина. Така киселината достига безпрепятствено да нервните окончания, разположени в стомашните стени, и се появява болка.

По отношение на самоубийствата и опитите за самоубийства са направени многобройни изследвания, но резултатите са противоречиви. Така например, проучване в Цюрих открива, че при 70% от изследваните случаи е имало нестабилно време (например фьон или преминаване на фронтове), докато относително малко суициди са се случили при стабилно време. Немско проучване констатира на два пъти значими връзки между атмосферните фронтове и самоубийствата. Част от авторите не откриват значима връзка между променливостта на времето и суицидните актове.

Както и в дните с магнитни бури, медиците препоръчват в дни с резки промени на времето да не се натоварваме, да се опитаме да спим достатъчно, да приемаме витамини и да избягваме стреса. Ако сме уморени и изнервени, неблагоприятното време може да се окаже “капката, която ще прелее чашата”. Променливостта на времето става все по-актуален въпрос на фона на изменението на климата, който засяга пряко, а и косвено човешкото здраве (чрез влиянието му върху земеделието например). Затова стратегиите за адаптация към климатичните промени следва да отчитат и този важен фактор.