Безпрецедентните заплахи за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи ЕС и НАТО, към които принадлежи и България, налагат ускорено повишаване и усъвършенстване на отбранителните способности.
Около това становище се обединиха министърът на отбраната Тодор Тагарев и предшествениците му.
В края на миналата работна седмица Тагарев отправи покана за неформална дискусия към бивши министри на отбраната. На нея се отзоваха Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров.
По време на срещата те обмениха мнения и оценки по актуални въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа обстановка, включително военната агресия на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия Изток и нестабилността в Западните Балкани, съобщиха от МО.
Споделени бяха оценки, че темповете на нарастване на отбранителните способности на България изостават от динамиката на средата на сигурност, като основна причина за това е наследената обществено-политическа апатия към проблемите на войната и мира, довела през годините до недостатъчни национални усилия като човешки и финансов ресурс, пише БГНЕС.
Съществуващите стратегически и доктринални схващания, според тях, трябва да бъдат актуализирани и надградени в съответствие с националните особености и съюзните изисквания, както и с отчитане на факторите, определящи средата за сигурност и рисковете за мира, сигурността и стабилността.
Основна тема на обсъждане бяха възможностите за преодоляване на недостига на личен състав, ангажирането на по-големи човешки ресурси в отбраната и осигуряване на военновременния резерв. В дискусиите се оформи общо виждане, че не е необходимо възстановяването на задължителната военна служба. Решения следва да се търсят в рамките на съществуващите човешки ресурси, както и чрез рязко подобряване на условията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, чрез поощряване на различни форми на доброволен принос към отбраната. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили ценен би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от резерва.
Министър Тагарев и неговите предшественици се обединиха и около виждането, че програмите за модернизация и превъоръжаване трябва да бъдат изпълнявани по план и по възможност да бъдат ускорявани, като за целта е необходимо и създаването на адекватен управленски капацитет. Тези програми създават потенциални възможности за индустриално сътрудничество, които трябва активно да бъдат реализирани в полза на българската икономика.
Специално бяха обсъдени потребностите на националната отбрана и съюзните ни задължения, включително в контекста на развитието на капацитета на България като страна-домакин, както и на националната и регионалната инфраструктура.
Една от важните теми бе финансирането на отбраната. Очевидна е необходимостта от търсене на още по-широка подкрепа сред обществото за увеличаване и засилване на националните отбранителни способности, подкрепено с адекватно финансиране. Два процента от БВП са минималното равнище на разходи за постигане и развитие на необходимите отбранителни способности, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на България, както и за адекватен принос в колективната отбрана на НАТО.
Уроците на историята ни учат, че защитата на националните интереси винаги е сплотявала българското общество. В този контекст, участниците в срещата бяха единодушни, че модернизацията на Въоръжените сили, ускореното постигане на адекватни отбранителни способности и повишаването на стандарта на живот на хората в армията не трябва да бъдат обект или тема на политическо противопоставяне или преследване на тесногръди партийни интереси. Подобни действия подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече разделенията в българското общество във вреда на интересите на сигурността на България.