26 юни е Световен ден за превенция на употребата на наркотици. За това достатъчна ли е превенцията и какво е лечението, Dnes.bg разговаря с доц. Соня Тотева, бивш директор на болницата в Суходол и председател на Българска асоциация за превенция на наркоманиите.
- Какво се прави за превенцията на наркомании у нас, доц. Тотева, и достатъчни ли са протоколните мероприятия?
Почти нищо не се прави за превенцията на наркоманиите у нас, като трябва да уточня, че става дума за превенция на подрастващи, тоест до максимум 18-годишни. Тази тема у нас се разисква от години и като че няма решение – даже стана проблем, че все по-честите смени на министри на здравеопазването създават предпоставки да няма „поемни лица“, тоест хора, което да приемат присърце такива случаи и да продължат да работа в тази сфера. Защото за една системна превенция се иска по-продължително време. Безкрайните промени възпрепятстват превенцията за употреба на наркотици – има някои структури, които работят, например към Столична голяма община, както и някои неправителствени организации, каквато е и нашата – Българска асоциация за профилактика на наркомании, които отдавна имаме ангажимент да организираме превенция на подрастващи.
- Всъщност се създава впечатление, че доста неправителствени организации усвояват пари за това, без да има особен ефект, и минават с няколко плаката...
Всъщност за това как да се провежда превенция има стандарти, изработени от работна група по наркомании към ООН, в която участвам. Събираме се един път в годината за отчитане на резултати, но аз винаги се затруднявам от факта, че нямам какво да отчета за България. Има международни стандарти, които трябва да се спазват. Да контролираме как се харчат парите на неправителствените организации не е наша работа, има си органи, които контролират как се харчат пари, дадени за превенция. Но не се дава никаква гласност на този проблем. Като че в предишни години за употребата на наркотици сред подрастващи се говореше повече, а сега този въпрос се затъмнява.
- Много се говори, че пада възрастта на децата, ползващи дрога. Каква е тя у нас и има ли къде да се лекуват?
Закри се Националният център по наркомании, къзето работеха повече специалисти. А сега Националният център по обществено здраве и анализи, който продължи дейността, изготвя подобни отчети веднъж годишно и според мен това е крайно недостатъчно. В САЩ, където периодично се правят такива проучвания, 29 на сто от подрастващите употребяват наркотични вещества. У нас са около 15-16 на сто, което също е доста тревожно. Всъщност непрекъснато се появяват нови синтетични дроги. На работната група по наркотиците тази година бе докладвано, че последният изолиран синтетичен наркотик е катиноин. Това са съединения, които стават все по-силни, а трябва да се знае, че мозъкът на подрастващия до 18 години е в период на формиране и не е достигнал зрялост. Затова и много повече се уврежда от употребата на амфетамини и канабис. Всъщност трябва да се разграничи системното и периодичното пушене на канабис – ако се изпуши една цигара в седмицата, това не може да окаже тежки последици върху мозъка. Но всъщност най-тревожното е, че по този начин се провокира психотична симптоматика. До мен като психиатър достигат случаи, в които се проявява шизофреноподобна симптоматика, която е много остра и свързана с агресия – често нецеленасочена, свързана с унищожаване на предмети, но понякога може да се посегне и на човешки същества. Най-опасното е карането в такова състояние на превозни средства – лека кола, мотор и дори тротинетка.
- Коя е най-разпространната дрога сред подрастващите?
Хероинът отдавна не е на първо място, макар че напоследък имам друга информация от пациенти и близките им, а им вярвам повече, отколкото на официалните органи. Напоследък на първо мясно по разпространение бяха пико и кет, но търговците са доста изобретателни. Наскоро чух за вафли, които съдържат амфетамини. Общо взето бариерата пада. У нас има много рестриктивни закони по отношение употребата на марихуана и синтетични дроги, но въпреки това се нарушават и ние сме страната с най-лесен достъп до амфетамини и марихуана. Възрастта пада до 12 и 13 години, пада и възрастта за употреба на алкохол, като все по-често се появяват данни за запои на непълнолетни.
- Има ли къде да се лекуват?
Това е много тревожен въпрос, защото почти няма такива места. Доколкото ми е известно, във Варна се приемат зависими непълнолетни. В момента все още няма такива клинични пътеки. Министър Хинков се опита да ги въведе, но заради краткия престой на правителствата тези процеси се прекратяват веднага след идването на нов министър. Докато бях директор на „Суходол“ се опитах да въведа програма за лечение с бупренорфин, защото имаше само метадонови програми. А това са дълги процедури, междувременно правителството падна и всичко, което бяхме започнали, отиде в кошчето за боклук.
- В същото време има десетки частни центрове, които срещу 3-4000 евро на месец обещават да те излекуват...
Не е етично да коментирам работата на колеги, аз лично съм била обучител в програма „Ренесанс“, която работи добре. За някои от другите обаче чувам ужасяващи неща от пациенти – платили са някакви огромни суми, а работата с тях не ми изглежда професионална. В няколко от тях работят лекари, които нямат специалност по психиатрия, камо ли квалификация да работят със зависимости.
Като че ли в някои от тях всичко се върти около привличане на клиенти, а не се спазват критерии за допустимост. А за всяка такава програма има критерии – възраст, наличие на други психични заболявания. Всъщност около 50 на сто от зависимите, включително алкохолно зависимите имат и други психични нарушения – депресии, панически разстройства, така че е задължителна консултация от опитен психиатър, а това не се прави.
Бих искала да споделя опита на Швейцария и Португалия. В Швейцария марихуаната е легализирана, но по този начин се оказва контрол върху продажбата на дроги и се улеснява консултирането на пациенти, които имат нужда от лечение.