През юни националната статистика отчита спад в цените за потребителите с 0,2%. Поевтиняват услугите в сферата на съобщенията и транспорта, както и облеклото. В същото време КНСБ отчита, че за издръжката на едно тричленно семейство са необходими 2 615 лева.
"Спрямо предходното тримесечие, когато правихме проучването, има намаление от 1 лев, ако може да говорим за намаление. По-скоро може да кажем, че има задържане на цените през последните 3 месеца спрямо това, което имахме през първото тримесечие на 2024 година. Тези пари ни стигат за всички основни неща - храна, битови сметки, разходи за транспорт, облекло", каза Петър Мишев от КНСБ.
По думите му сега зеленчуците и плодовете са с по-ниски цени.
"Сезонът е такъв, това е нормално и един от важните елементи в нашата издръжка. Имаме и задържане на цените на енергоизточниците, на горивата на световните пазари. Но на годишна база цените продължават да растат. Така че имаме процес на дезинфлация", добави Мишев.
Икономистът Михаил Кръстев подчерта, че годишната инфлация се повишава с 1,2%.
"Не може да говорим за някаква сериозна дефлация. По-скоро виждаме недостатъчен спад на инфлацията, така че да покрием критерия за ценова стабилност - това, което ни спря за присъединяване към Еврозоната. Причините са много, като една от основните е управлението на публичните финанси. Инфлация се бори по два начина - с ограничаване на паричното предлагане и намаляване на потреблението", поясни Кръстев за Bulgaria ON AIR.
Оказва се, че за ограничаване на паричното предлагане разчитаме на ЕЦБ.
"По отношението на намаляване на потреблението ние не правим нищо, напротив. В момента има продължаване на политиката на диференцирани ставки по ДДС за сектори, които оперират през тези летни месеци. Ако погледнете статистиката на НСИ, вие ще видите ръст в цените в хотелиерските и ресторантьорските услуги - нещо, което не би трябвало да се наблюдава", коментира икономистът.
Кръстев припомни, че няма разговор за актуализация на бюджета и управлението на публичните финанси.
"За съжаление, все още има хора, които не достигат тази заплата за издръжка. Когато говорим за 2 615 лв., говорим за нетни величини. 30 на 100 от хората получават до 1000 лв. заплата. Но все пак този пункт на тези хора намалява. Заплатите също растат", допълни Петър Мишев от КНСБ.
Михаил Кръстев бе категоричен, че повишаването на доходите зависи от повишаването на производителността на труда.
"Другият проблем са регионалните неравенства. Ако погледнем нетното възнаграждение в София град, ще видим стойности, които далеч надхвърлят това, което колегите са изчислили. Средната нетна заплата в София е 2000 лв., това обаче не важи за всяка друга област в страната. София не е България. В голяма част от България средната работна заплата не стига за нормален живот", каза още той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.