Не са виновни учебниците

- Мамо, можеш ли да ми помогнеш с една задача?

- Разбира се.

Поглеждам задачата, но оперираният ми от математическа логика мозък блокира.

- Къде е обяснен този урок?

Започвам да търся в учебника. Обяснение или правило няма. Решавам, че съм взела погрешка сборника със задачи. Не, не съм сбъркала. Това е учебникът.

Викам на помощ мъжа ми. Математик, завършил ФМИ (Факултет по математика и информатика) при СУ не толкова отдавна.

Съсредоточеният му поглед изпод очилата и повече от минутното му мълчание започват да ме притесняват.

- К`ъв е тоя учебник? - недоумява.

В крайна сметка задачата е преборена.

Но остава въпросът - как и по какво учат децата ни?

Когато аз бях ученичка, никой не е стоял на главата ми, за да ми обяснява. А учебниците бяха написани така, че дори да отсъствам от училище, с лекота можех да наваксам пропуснатото и вкъщи.

Но днес не е така. Защо?

Потърсих мнението на преподавател.

Тя “води” учениците от първи до четвърти клас.

Има 15-годишен стаж като учител и наистина обича професията си, въпреки ниското заплащане и все по-трудните условия на работа. Преподава в едно от елитните столични училища. По разбираеми причини предпочита да остане анонимна в този материал.

Оказва се, че всички учители участват в избора на учебниците, по които ще се преподава.

Разглеждат се предложените варианти, преподавателите ги обсъждат помежду си и се избира най-добрият от тях. Изборът се прави измежду три, понякога между пет комплекта учебници.

“Всеки един от тях е ценен, но нито един не е идеален и това го знаем най-добре, тъй като работим с тях”, обяснява госпожата.

Идеален учебник няма!

“Оптималният вариант би бил, ако можеше да се отбере най-доброто измежду предложените варианти”.

Обществена тайна е, че конкурсите за учебници се печелят от хора, които са близки на когото трябва или просто плащат достатъчно: “Защото има учебници на наши колеги, много добри учебници, които изобщо не могат да се доберат до конкурс”.

Затова спасителна практика във всички училища е да се ползва допълнителна литература – помагала.
И понеже учебникът не е достатъчен, преподавателите обясняват, онагледяват, карат учениците да записват, за да стане по-смилаем материалът.

Има учебници, които са написани толкова сложно и сухо, че урокът просто не може да се преразкаже:

“Ние искаме от децата да го разкажат, но не могат. Трудно им е. Материалът е представен сбито, но дори да беше представен подробно, нямаше да има време да се предаде. И тогава цялата работа пада върху учителя”.

Друго слабо място е програмата, т.е колко часа в нея са отделени за отделните предмети. През първия срок например за една дисциплина са предоставени два часа в програмата, а през втория срок - един час.

Едно от хубавите неща е, че децата са умни.

“И сега да им дам тест от матурите – ще се справят”, сигурна е учителката.

И всъщност се оказва, че учебниците не са основният проблем.

“От системата изпаднаха качествените учители, които знаеха как се работи. Сега в училище преподават инженери. Да, те разбират от математика, но нямат идея как се преподава”.

И темата сякаш от само себе си се измести. Неизбежно.

Следващите думи на преподавателката прозвучаха като призив. Към управляващите, родителите, обществото.

Учителката продължава: "Криза в образованието има, защото има криза в обществото.

Днес с децата говорихме за Римската държава. Защо тази толкова развита за времето си държава е западнала. Ами, защото такъв е бил моралът".

Сериозен проблем в класната стая днес е дисциплината на децата.

“Никога не е имало толкова недисциплинирани деца”.

Въпреки че толкова много се говори, че се работи, че се правят проекти, няма механизъм, който да се справи с проблема.

Наистина трябва да работиш много, много години в училище, за да видиш и разбереш, че положението е много тежко.

“Не мога аз да накарам едно дете да е възпитано, когато то гледа побоища по улиците, Биг Брадър е главният му интерес, а вкъщи никой не му обръща внимание. И ние очакваме от ученика да е идеален. Няма как да стане”.

Ролята на семейството е важна колкото ролята на учителя.

Тя трябва да е на такова ниво, каквото трябва да е нивото на учителя.

Само че как да обвиниш родителите? Ясно е, че всеки иска детето му да е добро и прилежно. Но в същото време усещаме, че когато ти самият си бил такъв – не си успял. Защото държавата ни в момента е джунгла. И за съжаление за момента точно тези, които са по-нахални и които не спазват правилата, успяват повече.

И все пак оптимизъм е останал: “Винаги нещата могат да станат по-добри. Стига да има желание”, завършва споделянето учителката.

И аз си казвам, че и аз, и детето ми сме късметлии, защото сме попаднали точно на нея.

Май и аз се обърках...

Учебниците ли са виновни?

От нас ли зависи какъв човек ще възпитаме?

Как ще го накараме да уважава учителя си, хората около себе си?

От нас ли зависи да запазим достойнството си? От учителя ли зависи – да не забравя защо е станал учител и на какво трябва да научи децата ни?

И дали е въпрос на късмет най-сетне да изберем правилните управляващи, които не забравят за какво са там, горе.

Защото на каквото бъдат научени децата ни - това ни чака.

Автор: Евгения Гигова