На 6 май 2004 г. петте български медицински сестри – Нася Ненова, Снежана Димитрова, Валентина Сиропулу, Кристияна Вълчева и Валя Червеняшка и палестинският доктор Ашраф са осъдени на смърт за умишлено заразяване на деца.
Д-р Здравко Георгиев беше освободен. 9-те либийци бяха оправдани.
Dnes.bg припомня, че българските медици и палестинският лекар бяха арестувани през февруари 1999 г. Тогава 19 български медици бяха задържани при разследване как деца в болница в Бенгази са се заразили с вируса на ХИВ.
По-късно 13 са освободени. Хронология след процеса беше мъчителна за медиците, а и за цялото българско общество.
С несправедливия процес срещу българите и палестинския лекар беше ангажирана и световната общественост и политиците от Европйския съюз, САЩ и много други страни.
На 7 юни 2005 г. 9 либийски полицаи и един доктор са оправдани по обвинение за измъчване на медиците. В края на същата година на 23 декември се сключи споразумение между София и Триполи за създаването на международен фонд за в помощ на заразените със СПИН либийски деца.
След два дни на 25 декември Върховният съд на Джамахирията спря смъртните присъди, като изпраща делото в по-нисша съдебна инстанция за преразглеждане.
На 21 януари 2006 г. семейства на жертвите поискаха общо 5,9 млрд. долара за уреждането на делото. На 11 май 2006 г. – в Триполи започна нов процес.
На 12 септември 2006 г. семействата на жертвите поискаха по 15 млн. долара на дете, засегнато от болестта.
Междувременно световни учени, специалисти и откриватели на СПИН/ХИВ доказаха, че заразяването е започнало преди медиците да пристигнат в болницата.
На 19 декември 2006 г. след седеммесечно преразглеждане българките и палестинецът отново бяха признати за виновни и съдът потвърди смъртната присъда.
На 11 февруари 2007 г. петте български медицински сестри се явиха в съда по обвинение, че са оклеветили либийските полицаи за използване на мъчения по време на разпитите.
След по-малко от седмица на 17 февруари адвокат Осман Бизанти внесе жалбата на петте медицински сестри срещу смъртните присъди на Наказателния съд пред последната съдебна инстанция – Върховния касационен съд.
На 25 февруари 2007 г. Либийската прокуратурата пледира за най-тежкото наказание – до 3 години затвор, по делото за клевета срещу българските медици и палестинския лекар.
"Тези хора ни изтезаваха, нашите палачи лъжат. Не сме ги клеветили", заявяват в залата на съда българките и отхвърлят всички обвинения.
През юни 2007 започнаха преговори между европейски представители и либийски дипломати. На 20 юни прокурорът настоя за потвърждаване на смъртното наказание.
На 10 юли Фондация Кадафи съобщи за постигнат договор за финансови компенсации със семействата на жертвите.
Ден след това Върховният съд потвърди смъртното наказание. На 12 юли имаше изненадващо посещение в Либия на тогавашната съпруга на френския президент Никола Саркози Сесилия. Тя се срещна с медицинските сестри, семействата на заразените деца и полковник Кадафи.
На 15 юли семействата на заразените деца се съгласиха да приемат компенсации от по един милион долара на дете.
На 17 юли Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртното наказание на медиците ни с доживотен затвор. Седмица след това - на 24 юли, сестрите пристигнаха на българска земя със самолета на френското президентство след 8 години и половина в либийски затвори.
45 минути след слизането им от самолета държавният глава Георги Първанов издаде указ за тяхното помилване.
едиците бяха съпроводени в самолета от Сесилия Саркози и еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер.
Петте български медицински сестри и лекарят от палестински произход ще поискат от Либия да им плати обезщетения за милиони евро заради това, че бяха "несправедливо задържани" в продължение на осем години, съобщи холандската им адвокатка на 20 април т.г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.