Пак за БАН, ама вече по-сериозно

Независимо от препоръките и критиките, които Българската академия на науките (БАН) отнесе напоследък, се оказва, че няма масово изразено обществено мнение в подкрепа на закриването й.

Това показват резултати от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

Всеки пети от участвалите в изследването е на противоположното мнение и застава зад БАН. Най-често това е мнението на хора на възраст над 60 години и на жители на областните градове, посочват от НЦИОМ.

Според участниците в проучването в момента развитието на науката у нас е повече плод на усилията на отделни учени или научни звена, отколкото целенасочена държавна политика и стратегия.

В този смисъл приносът на учените продължава да бъде силно персонализиран, а държавното бюджетиране на БАН не отчита това и продължава да третира научните институции като вид администрация на държавна издръжка.

Хората, участвали в проучването, смятат, че държавният бюджет не трябва да поддържа равни и ниски заплати или пък да осигурява заплащане „на калпак” в науката.

Финансирането на науката трябва да е насочено към стимулиране на научните разработки и открития, както и все повече да се залага на проектното финансиране.

Основните негативни представи за БАН пък се свеждат до следните твърдения:
 

• Според 16% от интервюираните академията е непривлекателно място за млади и перспективни учени, което поставя под въпрос бъдещето както на академията, така и на науката в България като цяло.
• За 11% от участниците бъдещето на БАН е под въпрос и заради големия дял на учени, достигнали и надхвърлили пенсионна възраст (тук няма дискриминационни нагласи към възрастта на учените, по-скоро става дума за нуждата от критерии за оценяване на персоналния им принос).
• 21% от интервюираните смятат, че БАН не предлага практически приложими и обществено значими научни продукти, които да осмислят съществуването й.
• Като цяло на БАН се гледа като на архаична структура, останала в застой през последните 20 години, която не е в крак с новите икономически и социални реалности.
• Липсва масова обществена представа за продуктите на БАН.
• Няма изработени традиции за информиране на обществеността за постиженията, персоналния принос, практическата приложимост и международната оценка за нашите учени и техните постижения.
• Централната администрация на БАН е възприемана като неефективна, липсват добри мениджъри и администратори. Хората смятат, че администрацията и ръководството на Академията са прекалено раздути и неефективни.

Позитивните представи за БАН са:
 

• Традиционният принос на институцията за българската наука.
• Разбирането, че науката е съществен фактор за развитие на обществото.
• Разбирането, че науката е фактор за националния ни престиж.
• Отделни примери, отнасящи се до изявени учени, които са откриватели, рационализатори и световнопризнати авторитети.
• Преценката, че в България научният потенциал е голям – децата ни са умни, а учените ни печелят международно признание и имат успешна реализация в чужбина.

 
Изследването е проведено сред 700 високообразовани българи от София и градовете – областни центрове, в периода 19-24 ноември 2009 г.

Интервюирани са граждани, които имат впечатления и пряко отношение към работата на БАН – учени (от БАН и от университетите), журналисти, инженери, физици, лекари, микробиолози, химици, компютърни специалисти, социолози, психолози, политолози, педагози, юристи, икономисти, политици и общественици, държавни служители, представители на свободните професии.  

------------

Каква е оценката на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – “All European Academies”) на изследователските звена на Българската академия на науките за 2009 - вижте тук