Днес източноправославните християни отбелязват Сирни Заговезни (Прошка). Празникът не е на постоянна дата и се отбелязва в неделя, 7 седмици преди Великден, и една седмица след Месни заговезни.
От следващия ден започват и Великите пости.
На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си. Прошката си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумуве с думите "Прощавай ..." отговора обикновено е "Простено да ти е от мене и от бога".
Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки.
С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).
Популярно е паленето на огньове, наречени Сирнишки или Сирници. На този ден се спазва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще се радва на здраве през цялата година.
В някои райони на България с този празник се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукери.