На Гергьовден България чества свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като празник на овчаря.
Заедно с Великден Гергьовден се смята за най-големия пролетен празник и се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги).
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.
Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.
Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса”. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса.
Къпането в росата се прави за здраве и да не страдат хората от болки в кръста през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че ще заченат рожба.
Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето й вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането” в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Вярва се, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица”.
Тържествата по повод Деня на Храбростта и празника на Българската армия ще започнат с празничен Водосвет на бойните знамена и знамената светини.
Водосветът ще започне в 9,00 часа пред Паметника на Незнайния войн и ще бъде отслужен от Знеполския епископ Йоан. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини.
В 10,00 часа на площад “Княз Александър I” в столицата ще започне военният парад. В него ще участват бойци, взели участие в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещи от Военна академия “Г. С. Раковски”, Националната гвардейска част, Сухопътни войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Щаба по осигуряване и поддръжка, Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”.
Парадът по традиция ще бъде открит от Военновъздушните сили с един вертолет Ми-17, който ще развее националния флаг на Република България, ескортиран от два вертолета “Кугар” от авиобаза “Крумово”.
Командващ парада е командващият Съвместното оперативно командване генерал-лейтенант Атанас Самандов.
В 12,00 часа ще бъде извършена тържествена смяна на караула пред президентството.
Националният военноисторически музей също отваря врати за празника. Предвидена е програма с атракции, която ще започне в 12,00 часа, когато ще бъдат извити традиционни гергьовски хора.
В атракцията „Експонатите оживяват” за публиката ще бъдат отворени боен хеликоптер Ми-8, танк Т-72, зенитно-ракетен комплекс КРУГ, бронетранспортьори.
Освен това ще бъде направена демонстрация на бойното изкуство на рицарите с импровизиран рицарски турнир.
Гостите ще могат да опитат военна чорба, сготвена от истински военен готвач сред полеви условия.
Честит Гергьовден на всички българи!
Честит празник и на именниците – Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга...