Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов минималната работна заплата като чист доход не може да бъде по-малка от прага на бедност.
"Официалният праг на бедност у нас е 211 лева. Нормално е минималната работна заплата – когато се приспаднат осигуровките и данъците върху нея, да е поне в тези рамки. Сега не е така", изрази съжалението си министър Младенов.
Минималната работна заплата трябва да бъде договаряна между синдикатите и работодателите, смята Младенов.
Той изрази надежда, че оттук нататък ще бъде следвана европейската практика в тази посока - чрез браншовите колективни трудови договори, където се договарят по-добри условия от минималната работна заплата.
КНСБ ще настоява минималната работна заплата да бъде увеличена от 240 на 290 лева от 1 юли тази година, съобщи по-рано вицепрезидентът на синдиката Пламен Димитров.
Според официалните данни на НСИ работещите на минимална работна заплата у нас са 162 000, от които 125 000 са заети в частния сектор и 37 000 - в обществения сектор, посочи Димитров. Той уточни, че от заетите в обществения сектор - 25 000 души са на бюджетна издръжка.
Според изчисленията на експертите на КНСБ, ако минималната работна заплата стане 290 лева, за периода до края на годината ще бъдат необходими 56 милиона лева допълнително.
По думите на Димитров по-голямата част от сумата ще бъде дължима от частния сектор, а не от бюджета. Според него бюджетът дори ще получи допълнително 10 милиона лева.
По данни от ЕВРОСТАТ от началото на годината 13 държави членки на ЕС са увеличили минималната си работна заплата като антикризисна мярка, посочи за пример Димитров.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.