Младежите ни – демотивирани и искат да емигрират

Основна характеристика на младежката общност в България е нейната динамична промяна през последните 20 години.

Хората, които се характеризират като младежи, формираха своите основни ценности в периода на преход от тоталитарна към демократична, от затворена към пазарно ориентирана система.

Това е записано в проекта на Национална стратегия за младежта за периода 2010–2020 г, публикуван на страницата на МОНМ.

Като най-характерна черта сред младите се очертава стремежът към независимост и самореализация - подчертан стремеж към самостоятелни решения и индивидуален подход към живота.

Изследванията показват, че докато психологическата независимост на младия човек у нас силно нараства, то много по-силна е неговата социална и икономическа зависимост от родителското семейство, отколкото тя е била преди 20 години.

През последното десетилетие активността на младите хора радикално се е преместила – от обществено-политическия живот към частния икономически сектор.

Последните избори за народни представители в европейския и националния парламент показват рязко активизиране на младежкото гражданско и електорално участие, демонстриращо воля за промяна и ясна загриженост за европейското развитие на България.

Младите в България са демотивирани, интересуват се все по-малко от политика, живеят дълго с родителите и искат да емигрират.

Над 60% от младите хора не се интересуват от политика, като броят им постоянно расте (през 2001 г. тези младежи са били 42%).

Младите хора между 20-29 години все повече искат да емигрират. По-голямата част от тях са ниско образовани, което според стратегията се различава с минали години. Предишни изследвания показват, че да живеят извън страната са искали повече хора с висше образование.

Заради липсата на финансови средства все повече младежите между 15 и 30 години остават да живеят при родителите си до по-късно. Средната възраст, на която младите жени напускат дома на родителите си, е малко преди навършване на 28 години, а за мъжете – малко преди 32 години.

Освен това българите са едни от най-късно започващите работа, пише още в стратегията. Една от причините за това е, че младите са демотивирани от ниското заплащане и от условията на работа.

Освен това в повечето случаи те нямат практически и трудов опит по придобитата специалност след завършване на своето образование.

Младите все по-малко четат (16% от учениците), като почти всеки пети изобщо не притежава книги в дома си. В същото време все още малко млади българи ползват компютър всеки ден.

Все повече младежи между 15 до 24 години пият алкохол. Като през 2010 г. броят им се е увеличил с 12% спрямо 2009.

Над 30% от същата възрастова група пушат всеки ден, като за последните пет години се е увеличила и употребата на наркотици и психотропни вещества.