Какво се случва със стотиците сурогатни деца в Украйна?

В деня на руската инвазия в Украйна на Светлана й било трудно да повярва, че това, което гледа по новините, наистина се случва.

Нещата били спокойни в родния й Бела Церква, исторически град около криволичеща река на 80 километра южно от Киев.

Тогава започнали експлозиите.

Светлана и съпругът й сложили матраците си в коридора на кооперацията и се сгушили там с трите си деца. Шумът на сирените бил постоянен и те не спели с дни.

На хиляди мили в Австралия Ема Микалиф трескаво изпращала съобщения. Двете жени са интимно свързани, защото Светлана е бременна с второто дете на Ема. Когато ракетите падали върху Бела Церква, Ема се почувствала ядосана и безпомощна.

В продължение на шест месеца двете майки разговаряли, използвайки приложение за превод. Те споделяли снимки на децата си, обсъждали нещата, които обичат да пекат или се оплаквали от стреса от пандемичното домашно обучение.

Сега те се опитват да координират евакуацията.

"Мислех, че да имам рак е стресиращо или да имам бебе, докато върви лечението ми, или че неуспешните инвитро процедури са стресиращи", казва Ема. "Но това просто не се сравнява."

С помощта на агенцията за сурогатно майчинство Ема се свързва с други двама родители, които имат сурогатни деца в Украйна. Те намират автобус, който да отведе трите жени и техните 10 деца на 18-часово пътуване до молдовската граница.

Когато най-накрая стигнали до молдовската столица, били натъпкани в малък апартамент. Ема се ужасява, когато чува, че няма достатъчно легла. "Нашата прекрасна бременна Светлана спеше на пода", казва тя пред BBC.

Но Светлана била твърде съсипана, за да й пука. Тя оставила съпруга си в Украйна, а майка й избягала в Германия. "Боли толкова много, че тази война разкъсва семействата", казва тя. "Чувствам се в безопасност в Молдова, но сърцето ми е в Украйна."

Повече от 2000 деца се раждат чрез сурогатно майчинство всяка година в Украйна, повечето са на чуждестранни двойки. Страната има около 50 репродуктивни клиники и много агенции и посредници, които съпоставят двойки - известни като "предвидени родители" - със сурогати.

Украйна е популярен избор заради начина, по който са написани нейните закони за сурогатното майчинство. В много европейски страни, когато сурогатната майка ражда, тя е посочена като майка в акта за раждане. Ако е омъжена, съпругът й ще бъде посочен като баща. В Украйна планираните родители са посочени като майка и баща. Това означава, че получаването на паспорт на бебето и привеждането му у дома е много по-лесно.

Агенцията, която Ема и Светлана използват, е малка – в момента управлява девет сурогатни майчинства – но най-голямата агенция в Украйна в момента разполага с 500 сурогати на различни етапи от бременността.

Четиридесет и едно бебета, за които агенцията се грижи, са блокирани в Киев, защото техните родители от цял ​​свят са били възпрепятствани да ги приберат заради войната. Много от тези деца са обгрижвани в детска градина в мазе в Киев, докато руските сили седят извън града и го обстрелват.

Всеки ден се раждат повече деца, а след нахлуването само девет групи родители са рискували да пътуват до Киев, за да вземат бебетата си. Други петима са уредили дистанционни вземания. "Ако нищо не се промени в близко бъдеще, може да имаме 100 бебета под нашите грижи", казва Денис Херман, правен съветник на агенцията.

Компанията се бори дали да премести бебетата от Киев на по-безопасно място в Западна Украйна, но транспортирането им във военна зона също крие рискове.

Не само Денис Херман има проблем с блокираните бебета.

Настя спестяваше, за да си купи къща в Харков, където живее с двете си малки момчета, и наближаваше края на втората си сурогатна бременност. Когато избухна войната, тя беше седмици след термина си и роди близнаци няколко дни по-късно.

Украински войник от териториалната отбрана разглежда изгоряла кола на руската армия в Харков

"Прекарахме цялото време в болницата в бомбоубежище", казва тя. Харков беше под тежка бомбардировка, а мазето на болницата беше пълно от стена до стена с матраци и бебешки креватчета. Тя лагерува в складово помещение с двете си деца. Те спят на възглавници от диван на пода, под рафтове, отрупани с файлове и документи.

"Но лекарите бяха прекрасни, много съм им благодарна", казва тя. Тя ражда две здрави момчета.

Седмица по-късно Настя напуска болницата. Харков все още беше атакуван и чуждестранните родители не можаха да стигнат там, за да приберат близнаците.

И така, заедно с някои служители от нейната агенция, Настя, двамата й сина и новородените близнаци тръгват на път през Украйна. Тя се грижела за бебетата, докато ги доставяла на родителите им на границата. Това се случва преди седмица. Оттогава Настя не се е чувала с родителите.

Когато Ема си представя семейството, което иска, тя си мисли за пътуване от дома си в Канбера до дома на родителите си в Сидни, представяйки си, че гледа на задната седалка и вижда куп деца. Вместо това тя казва: "Чувствам, че съм изпаднала в дупка."

Преди пет години, докато била бременна със сина си, е диагностицирана с рак на маточната шийка. Туморът нараствал с тревожна скорост, подпомогнат от хормоните, които произвежда по време на бременността. Това било рядко медицинско събитие и когато синът й се родил, лекарите се струпали в родилната зала, за да наблюдават.

"Той излезе перфектен, не му се наложи да влиза в интензивното отделение за новородени, така че се почувствах голяма късметлийка", казва тя. Когато синът й е само на пет седмици, тя започва интензивна химиотерапия, които увреждат репродуктивните й органи. "Влязох в ранна менопауза на 29. Беше възхитително", казва тя иронично.

През петте години, откакто й била поставена диагнозата рак, всеки от дните на Ема е погълнат от мисли как да зачене второто си дете. Тя и съпругът й преминали през 13 цикъла на IVF, които били травматични и скъпи, но в крайна сметка нито един от ембрионите не оцелява. "Сурогатното майчинство никога не е първият избор на никого, но идва в резултат на дълбока загуба преди това", казва тя.

Ема и съпругът й Алекс се борели да намерят сурогат в Австралия, където е позволено само алтруистично сурогатно майчинство. Когато за първи път чули за опцията в Украйна, те се колебаели, но били успокоени от други австралийци, които са имали добро преживяване.

При първата им сурогатна майка двата опита за бременност са неуспешни, което причинява допълнителна болка на семейството. Когато ги свързват със Светлана, тя забременява веднага. Тогава те мислят, че битката най-накрая е приключила.

"Беше такова облекчение, че можехме да спрем. Бяхме в състояние на битка или бягство, като съпруг и съпруга, толкова дълго", казва Ема.

Преди войната цялото семейство планирало да пътува до Украйна. Ема се надяваше да прекара време със Светлана, за да може да разкаже на новото си дете за рождената си майка. Но бебето трябва да се роди след месец, а това едва ли ще се случи сега.

Но за някои планирани родители войната прави отношенията с техните сурогатни майки още по-близки.

Кристин (не истинското й име) се събуджда в деня на инвазията и й прилошава. Нейният сурогат беше в Запорожие, в югоизточната част на Украйна. Градът влезе в заглавията няколко дни по-късно, когато атомната електроцентрала там, най-голямата в Европа, беше атакувана от руски сили.

Нейният сурогат Татяна (също не е истинското й име) заминава за Полша същия ден с шестгодишния си син. Кристин се удивлява на нейната сила.

Когато попита Татяна дали има интерес да дойде в Англия, Кристин не беше сигурна как ще реагира. Но тя беше възхитена. "Можем да дойдем следващата седмица", казала тя. Татяна е една от само четири или пет жени, кандидатстващи за виза по поръчка, създадена от Министерството на вътрешните работи за сурогатни майки.

"Последните няколко дни бяха непоносимо травмиращи след тази вече травмираща година", казва Кристин.

Миналия януари тя и съпругът й загубиха дете - дъщеря им се ражда преждевременно и издъхва на пет седмици. В един момент по време на раждането на съпруга й беше казано, че може да се наложи да избира между Кристин и бебето. Посъветваха я да не опитва отново, но тя го направи и отново направи спонтанен аборт. "Тъй като бях нетърпелива, скърбяща и исках бебе сега, погледнахме в чужбина."

Те разбрали, че Татяна е бременна през януари тази година. "Беше прекалено хубаво, за да е истина", казва тя.

В неделя Кристин отлетя за Полша, за да се срещне за първи път с Татяна. И двете бяха нервни, но се отпуснаха, когато полски лекар каза, че резултатите от първото сканиране са добри. Сега те работят усилено, за да се опознаят, като използват Google translate. "Вчера проведохме дискусия за нашите духовни вярвания, дали вярваме в ясновидството и всички тези неща. Не става въпрос само за бременност", казва тя.

Визата ще продължи три години и Кристин и съпругът й поканили Татяна да остане с тях толкова дълго, колкото тя иска, след раждането на детето им.

Сурогатното майчинство е законно в Обединеното кралство, но според английското законодателство името на сурогатната майка ще бъде в акта за раждане, заедно с това на съпруга на Кристин. След това законното родителство ще трябва да бъде прехвърлено от Татяна на Кристин.

Ако бебето е родено в трета страна, има още повече правни усложнения. И това оставя Светлана, Ема и Алекс пред дилема.

Сурогатното майчинство не е разрешено в Молдова. Ако бебето се роди там, Светлана ще бъде негов законен настойник. Тя може да го даде за осиновяване, но тогава може да стане преди на Ема и Алекс да им бъде позволено да вземат детето си у дома.

Така заедно са измислили план Светлана да роди бебето в град близо до границата.

Светлана има смесени чувства относно завръщането си в Украйна. "Навсякъде се стреля, домовете се превръщат в развалини, а руснаците обстрелват родилни домове, детски градини и училища", казва тя.

От друга страна, тя отчаяно иска да види съпруга си, който не може да напусне страната според условията на военното положение в Украйна.

За Ема идеята Светлана да се върне във военна зона е трудно приемлива. "Ако ме бяхте попитали преди година, щях да кажа "Не, не бих го направила". Защото просто не е това, което трябва да правим. Не е това, което трябва да се случва", казва тя.

Една възможна пречка е, че издаването на акта за раждане на бебето може да отнеме седмици. Ако това се случи, Ема и Алекс не са сигурни какво ще направят.

Войната остави хиляди сурогати и планирани родители в еднакво ужасно положение.

Сирил, който е французин, се мъчеше да се свърже с сурогатната си майса в Харков две седмици след инвазията. Когато в крайна сметка успя, той й помогна да дойде в Париж, където се надява да остане, докато роди през август. Но тя е оставила децата си в Западна Украйна при баща им, който не искал те да си тръгват.

Наташа, сурогат в Черкаси, е бременна в 10-тата седмица с бебето на двойка в САЩ. Измъчват я сирени, обстрел и сутрешно гадене. "Това не е живот, това е кошмар", казва тя.

Само няколко дни преди войната говорих с друга сурогатна майка, която е бременна с момиченце за двойка в Испания. Марина живее близо до Светлана в град Узин. Когато говорихме, тя се готвеше да се премести в Киев за последните два месеца от бременността си.

"Киев винаги ще бъде безопасно място, защото е толкова далеч от Донбас", на мнение е тя.

Дори след нахлуването на Русия тя се мъчела да си представи колко по-лоши могат да станат нещата. "Наистина се надявам, че ще се появи мозък в главата на Путин и той ще започне да изтегля войските си. Защото украинските и руските майки не са раждали деца, за да се бият."

Точно след като Светлана пристига благополучно в Молдова, Ема почувства миг на горчиво облекчение.

"Тя ми изпрати снимка на най-малката си дъщеря съссладолед от Макдоналдс, балон и най-голямата усмивка на лицето й. А аз просто се разпаднах напълно", казва Ема.

Това й напомня какво трябва да прави всяко дете - да се наслаждава на живота си безопасно, със семейството си.