Какъв е живота на украинците близо до фронтовата линия в Донецк?

След пет мрачни дни на фронтовата линия Слава Владимирович се съблича и се хвърля в бистрата река Торец. Чайка пляска над водата и върбовите дървета. "Животът продължава, дори и във военно време", казва той пред The Guardian. Изстисквайки тениската си в цвят каки, ​​Слава добавя: "В битка няма къде да се пере".

Слава хуква по кален насип и показва бронирания си транспортьор. На покрива има картечница, управлявана с джойстик. Шрапнели са наранили дясната страна на автомобила. Има пукнатина в прозореца, подобен на илюминатор. "Руска ракета пазна на 20 метра от нас. Ние оцеляхме, но двама цивилни бяха убити", споделя той.

Член на украинския батальон Донбас, Слава евакуира цивилни от обсадения град Лисичанск. Няколко километра по-на север украински войници се придържат към южния участък на Северодонецк - последната плоча от територия в провинция Луганск под контрола на Киев.

Слава е оптимист, че неговата страна ще надделее. В петък украинските сили предприеха контраатака с ожесточени битки от улица на улица. "Руснаците нямат никакви резерви или мотивация. Страна от 140 милиона, а им липсва пехота! Никой не иска да умре за Владимир Путин. Той е кръвожадно куче."

Инвазията на Путин в Украйна през 2022 г. не мина по начина, по който Кремъл очакваше. През февруари руските войски не успяха да обкръжат и превземат столицата и се оттеглиха в Беларус. Последната военна цел на руския президент е по-скромна, макар и все още смайваща в амбицията си: да завземе части от Донбас, които все още не са в ръцете на сепаратистите.

Вече седем седмици огромната огнева мощ на Москва е съсредоточена върху източен театър в рускоговорящия индустриален център на Украйна. Нейната армия се стреми да завладее Северодонецк. Следващите цели са градовете Славянаск, някогашен балнеолечебен курорт, и гарнизонния град Краматорск. Наближава ужасна битка.

Седейки на пейка пред кметството на Славянск, заместник-кметът Юрий Пидлисний споделя, че е казал на жителите да бягат. Около 25 000 души от приблизително 100 000 население обаче упорито игнорират съветите му, твърди той. Някои от тях са възрастни и не искат да напуснат родината си. Други искат да се грижат за болни роднини или много обичани котки.

Условията в града постоянно се влошават. Няма газ и вода, а само прекъсващо електричество. Тъй като бензинът е скъп, много жители се придвижват с велосипеди. Някои от евакуиралите се са се върнали, след като са останали без пари. Местната икономика е разбита. Войници се редят на опашка пред кафене, за да купят кебап на цена от 60 гривни (£1,80).

Междувременно фронтовата линия идва все по-близо. Руснаците започнаха да бомбардират града в края на април, казва зам.-кметът. Сега бяха на 12 км. "Те ни удариха с ракети, въздушни удари и балистични ракети", добавя той. Врагът е обстрелял Святогорската лавра, северно от Славянск, убивайки монахиня и опожарявайки дървения манастир "Вси Светии".

Поличбите бяха мрачни. Може ли Славянск да избегне трагичната съдба на Мариупол и други украински градски райони, които руснаците унищожиха, а след това превзеха? "Вярвам в нашата армия. Надявам се, че има достатъчно сили", казва Пидлисни. "Русия има имперски комплекс. Путин смята, че не му остава много време."

В далечината се чува силен удар. А след това и още един. Шумът идва от изходящата украинска артилерия, обяснява Подлисний. "Усещаш го в краката си. Земята вибрира." Той прекъсва, за да направи кратко телефонно обаждане. Един от служителите му задейства сирената за въздушно нападение, която озвучава целия град от покрива на офиса му.

През пролетта на 2014 г. руската милиция превзе административната сграда и окупира Славянск за три месеца. Това беше време на терор и отвличания. Пидлисни описва сепаратистите като "пияници, наркомани и лумпенпролетариат". Малцинството в Славянск симпатизира на Русия, казва той, докато етническите руснаци подкрепиха Украйна.

Докато съдбата на града виси на косъм, смъртта завалява от небето. Миналата седмица трима души загинаха и няколко бяха ранени, когато нощна ракета удари улица "Ярослав Мъдри". Кварталът се превърна в шеметна бъркотия. Изгоряла Лада седи на пътя. Взривът разбива балкони и пръска стени. Стъкла посипват общата градина.

Най-тежко пострадал е жилищен блок номер 10, където Виталий Колесничнеко живее със съпругата си Нелия. "Живеем на третия етаж. Беше тъмно. Имаше огромна експлозия. Издуха вратата на банята. Видях жълт и зелен дим", спомня си той и добавя: "Потърсих жена си. Тя беше много тиха, повтаряше "Краката ми, краката ми".

Виталий, който ходи подпрян на бастун, разказва, че се е опитал да извлече жена си. След това дошли и спасителите, но тя починала на път за болница в Краматорск. "Бяхме женени почти 30 години", казва той, показвайки снимка на Нелия на телефона си. 21-годишен войник, живеещ от другата страна на коридора, е убит, допълва Виталий, а на близкото училище са нанесени щети.
 
На петия етаж в блок номер 10 има друга сцена на разбито сърце. Алена Бойвет и съпругът й Виктор напуснаха Славянск на 6 април, малко след брака си в службата за регистрация. Оттогава те не са се връщали. В неделя майката на Альона, Оксана, се върна в разбития апартамент на двойката. Ридайки, тя извади сватбената рокля и обувките на дъщеря си.

Сестра й Татяна я утешаваше, докато членовете на семейството от мъжки пол се опитваха да закърпят счупена 2-метрова рамка. През отворения прозорец се виждаха бързеи, крещящи по знойното лятно небе. "Искам да живея в собствената си страна. Наша е. Ние обичаме Украйна. Не искаме да сме в Русия", казва Татяна. "Надяваме се Бог да се грижи за нас."

"Кметството трябва да изпрати комисия, която да оцени щетите и да ни помогне, но те не са го направили", казва друга жителка Елена Войтенко. "Русия трябва да плати за всичко това. Аз съм етнически руснак, но моята родина е Украйна. Не съм ги молила да идват тук. Дъщеря ми живее в ДНР (Донецка народна република) и е зомбирана. Не можем да говорим повече.”

По пътя към фронтовата линия военният трафик преминава покрай пейзаж от зелени житни полета и купища шлака. Има бронетранспортьори, камиони с гориво, инженерни части и цивилни автомобили, боядисани във военно зелено. Но нямаше и следа от променящите играта системи за многократно стартиране на дълги разстояния, обещани от администрацията на САЩ. Впечатлението беше за армия със среден размер, която дава най-доброто от себе си срещу могъщ враг. "Сега има много ракети и артилерия", казва Максим, украински командир. "През 2014 г. руснаците не искаха хората да ги познават. Трябваше да изглежда като сепаратисти."

Обратно при река Торец Слава казва, че идва от Попасна, град в Луганск. Той се записва да се бие през 2014 г., като се присъединява към доброволчески батальон, който по-късно става част от националната гвардия. Той се записа отново през февруари. Руските сили наскоро погълнаха Попасна и се опитаха да се присъединят към Северск, на север, прерязвайки украинските линии за доставка.

"Защо Бог ме наказа, като ме накара да се родя тук?", пита иронично Слава. "Освободих Попасна и Лисичанск преди осем години и участвах в най-големите битки. Сега руснаците отново се върнаха при нас. Русия настъпва по същата ос, западно от Славянск, където Червената армия се е била с германците по време на Втората световна война", посочва той.

Може ли Украйна да спечели? И как може да изглежда победата? "Труден въпрос. Как можеш да говориш за победа, ако 50 000 души лежат мъртви. Войната е абсолютна лудост", казва той.