Ужасът от първо лице: Да минеш през руската филтрация

Украинците, които искат да напуснат градовете под руска окупация, не могат да направят това, без да преминат през ужасяващ процес, известен като филтриране. Търсят се телефони, претърсват се акаунти в социалните мрежи. Всичко, което се счита за уличаващо, може да доведе до побой или дори токов удар, казват цивилни, а много от тях са насилствено изпратени в Русия.

Андрий наблюдава тревожно как руски войници свързват мобилния му телефон с компютъра си, очевидно в опит да възстановят някои файлове. Той се опитва да напусне Мариупол. Андрий, 28-годишен мениджър по маркетинг, изтрил всичко, което смятал, че руснаците може да използват срещу него, като текстови съобщения, обсъждащи инвазията на Русия в Украйна или снимки на опустошението в града му, причинено от седмици на безмилостен обстрел.

Но интернетът в Мариупол, някога оживено пристанище в Южна Украйна, беше прекъснат като част от обсадата, наложена от Русия, и Андрий не успял да свали някои от публикациите си в социалните мрежи.

Той си спомни първите дни на войната, когато сподели някои антируски послания и речи на украинския президент Владимир Зеленски. "Прецакан съм", помисли си той.

Войниците, казва Андрий пред BBC, вече са се фокусирали върху него. В този ден в началото на май, когато за първи път се присъединява към опашките за филтриране в Безимене, малко селце на изток от Мариупол, един от руснаците забелязва брадата му. Войникът предполага, че това е знак, че Андрий е боец ​​от градския полк Азов - бивша милиция, която има връзки с крайната десница. "Ти и твоята бригада ли убивате нашите момчета?", питат Андрий. Той отговаря, че никога не е служил в армията и е започнал работа веднага след дипломирането си, но "те не искаха и да чуят" .

Докато войниците преглеждат телефона му, питат за политическите му възгледи и мнението му за Зеленски. Андрий предпазливо казва, че Зеленски е "добре" и един от войниците иска да знае какво има предвид с това. Андрий му казва, че Зеленски е просто още един президент, не много по-различен от тези, които са идвали преди, и че всъщност той не се интересува много от политика. "Ами – отговаря войникът – трябваше само да кажеш, че не се интересуваш от политика."

Войниците задържат телефона на Андрий и му казват да чака отвън. Той се срещнал с баба си, майка си и леля си, които пристигнали с него и вече им бил даден документ, който им позволява да напуснат. Няколко минути по-късно Андрий каза, че му е наредено да отиде до палатка, където членове на руската служба за сигурност, ФСБ, извършват допълнителни проверки.

Петима офицери седяли зад бюро, трима - с балаклави. Те показали на Андрий видео, което той споделил в Instagram на реч, която Зеленски изнася от 1 март. Към него имало описание, написан от Андрий: "Президент, с който можем да се гордеем. Прибирайте се у дома с вашия военен кораб!" Един от офицерите поема водачеството. "Казахте ни, че сте неутрални към политиката, но подкрепяте нацисткото правителство", спомня си думите на войника Андрий. "Той ме удари в гърлото. Всъщност, той започна побоя."

Подобно на Андрий, телефонът на Дмитро е конфискуван на контролно-пропускателен пункт, когато се опитал да напусне Мариупол в края на март. Дмитро, 34-годишен учител по история, казва, че войниците са се натъкнали на думата "русист", съставена от "Русия" и "фашист", в съобщение до приятел. Войниците, споделя Дмитро, го удряли и ритали.  "Всичко се случи, защото използвах тази дума", казва той.

Дмитро разказва, че е бил отведен, заедно с още четирима души, в полицейски участък в село Николски, също пункт за филтриране. "Най-високопоставеният офицер ме удари четири пъти в лицето", спомня си той. "Изглежда, че беше част от процедурата".

Разпитващите му казали, че учители като него разпространяват проукраинска пропаганда. Те също така попитали какво мисли за "събитията от 2014 г." - годината, в която Русия анексира полуостров Крим и започна да подкрепя проруските сепаратисти в Донецк и Луганск. Той отговаря, че конфликтът е известен като Руско-украинската война. "Те казаха, че Русия не е замесена и ме попитаха дали съм съгласен, че всъщност това е украинска гражданска война."

Служителите отново проверяват телефона му и този път откриват снимка на книга, която има буквата H в заглавието си. "Разкрихме те!", възкликнали войниците към Дмитро. Руският президент Владимир Путин твърди, че войната му в Украйна е опит за "денацификация" на страната, а войниците, каза Дмитро, вярват, че той чете книги за Хитлер.

На следващата сутрин Дмитро е прехвърлен с две жени в затвора в Старобешеве - контролирано от сепаратистите село в Донецк. В килията му има 24 души, а леглата са 4. След четири дни и още един подробен разпит, той най-накрая е освободен и в крайна сметка достигна украинска територия. Седмици по-късно той все още не знае какво се е случило със съкилийниците му.

Обратно в палатката в Безименно, Андрий е забелязал други двама души с вързани зад гърбовете им ръце, които били оставени в ъгъла, докато служителите му обръщали внимание. "Започнаха да ме бият много по-силно", казва Андрий, "навсякъде". В един момент, след удар в корема, той почувствал, че ще припадне. Успява да седне на стол.

"Чудих се какво би било по-добре, казва той, да загубя съзнание и да падна или да понасям болката по-нататък".

Поне, помисли си Андрей, не беше изпратен някъде другаде, далеч от семейството си. Украинските власти казват, че хиляди хора са били изпратени в центрове за задържане и лагери, създадени в контролирани от Русия райони по време на филтрирането. В почти всички случаи техните близки не знаят къде са държани и защо. "Бях много ядосан за всичко", казва Андрий, "но в същото време знам, че можеше да бъде много по-зле".

Майка му се опитала да влезе в палатката, но била спряна от служителите. "Тя беше много нервна. По-късно каза, че са й казали, че е започнало моето "превъзпитание" и че не бива да се притеснява", спомня си Андрий. Неговото изпитание, казва той, продължило два часа и половина. Той дори е принуден да направи видео с надпис "Слава на руската армия!", подигравка със "Слава Украйни!" - украинският лозунг.

Последният въпрос, казва Андрий, е дали е "разбрал грешките си" и "очевидно отговорих с да". Докато го освобождават, офицерите довеждат друг мъж, който преди това е служил в украинската армия и има няколко татуировки. "Веднага го бутнаха на земята и започнаха да го бият", разказва Андрий. "Дори не бяха говорили с него".

Украинските власти казват, че руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти са извършили филтриране в окупирани територии като опит да установят възможни връзки на жителите с военните, правоприлагащите органи и дори местното правителство, докато нахлуващите сили се опитват да възстановят услугите и инфраструктурата.

Мъжете в бойна възраст са особено атакувани - проверяват се за синини, които биха могли да предполагат скорошна употреба на оръжия, като например по пръстите и раменете. Претърсванията за разголване са често срещани, твърдят свидетели, дори за жени. Александра Матвийчук, ръководител на Центъра за граждански свободи, базирана в Киев група за човешки права, каза, че процесът, дори когато не е насилствен, е бил "нечовешки". "Няма военна нужда от това... Те се опитват да окупират страната с инструмент, който наричам "огромна болка на цивилните хора". Питате: "Защо толкова жестокост? За какво?"

Максим, 48-годишен мъж, казва, че е бил принуден да се съблече гол, докато служителите в Безимен проверяват дори шевовете на дрехите му. Попитали го дали е от полк "Азов" или е симпатизант на нацистите - той отреча да е бил - и защо иска да напусне Мариупол. "Казах: "Всъщност вие сте тези, които сте на украинска земя." Един от офицерите удря Максим с приклада на пистолета в гърдите. Той пада.

"Облегнах глава на земята, държайки ребрата си. Не можех да стана", спомня си той. "Беше много болезнено да дишам."

Той е отведен в това, което той определи като "клетка", където били държани и други. Максим забелязава, че един мъж, щангист, има татуировка на Посейдон, гръцкия бог, с тризъбец. Войниците, казва той, смятали, че това е украинския герб. "Той им обяснил, но те не разбрали." На задържаните в "клетката" не им давали вода и храна,  трябвало е да уринират в ъгъла пред всички, разказва Максим. В един момент, изтощен, той се опитва да спи на земята, но влиза полицай и го рита в гърба, принуждавайки го да стои.

Хората били водени на разпит и когато се връщали, "виждаш, че човекът е бил бит", казва Максим. Той станал свидетел на това как 40-годишна жена, която лежи превита от болка, очевидно след като била ударена в стомаха. Мъж, който изглеждал на около 50, имал кървяща устна и червени синини по врата. Максим вярва, че е бил душен. Никой в ​​"клетката" не попитал и не казал нищо. Те се страхуваха, че служителите на ФСБ могат да бъдат маскирани като затворници.

След около четири или пет часа Максим е освободен и му е позволено да напусне Мариупол. Дни по-късно той достигнал до контролирана от Украйна територия и отива в болница, за да лекува упоритата болка в гърдите. Диагнозата: четири счупени ребра.

Юрий Белоусов, който ръководи Военния отдел в украинската главна прокуратура, казва, че екипът му е получил обвинения за изтезания и дори убийства по време на филтриране. „Изглежда, че е руска политика, която е проектирана предварително и доста добре подготвена“, ми каза той. „Определено не е само един случай или нещо, направено от местен военен.“

Той призна, че е било трудно да се проверят случаите или да се оцени мащабът на насилието. Украинските власти не са в състояние да извършат разследвания в окупираните територии и повечето жертви продължават да не желаят да споделят историите си, загрижени, че роднини в Мариупол могат да бъдат мишени, ако самоличността им бъде разкрита.

43-годишният Вадим, който работи в държавна компания в Мариупол, казва, че е бил измъчван в Безимен през март. Войници-сепаратисти разпитали съпругата му, след като разбрали, че е "харесала" страницата на украинската армия във Facebook и възстановили разписка на телефона й за дарение, което е направила за войниците. "Опитах се да се застъпя за нея", казва той, "но бях съборен". Той успява да се изправи, но е ударен още веднъж. Модел, казва той, който се повтаря отново и отново.

Когато руските войници разбират къде работи, те отвеждат Вадим в друга сграда. Там Вадим войниците го питали "глупави неща" и започнали да го бият. "Използваха ток. Едва не умрях. Паднах и се задавих със зъбните си пломби, които бяха излезли от зъбите ми", спомня си Вадим. Той повръща и припада. "Бяха бесни. Когато се върнах в съзнание, те ми казаха да изчистя всичко и продължиха да ме изтезават с ток."

Мъченията, каза Вадим, са спрели едва след намесата на руски офицери. Те провели още един кръг от разпити, преди най-накрая да го освободят. Когато Вадим напуска сградата, той вижда как извеждат млада жена, която по време на процеса е била идентифицирана като съдебна чиновничка.

"На главата й беше поставена найлонова торбичка и ръцете й бяха вързани", казва Вадим. "Майка й беше на колене и молеше да не й отнемат дъщеря й."

Освобождаването на Вадим идва с условие: той ще трябва да замине за Русия. Около 1,2 милиона души в Украйна, включително хиляди жители на Мариупол, са били изпратени в Русия против волята им от началото на инвазията през февруари, според украински власти. Русия отрича, че извършва масова депортация, което би представлявало военно престъпление според международното хуманитарно право, и казва, че просто помага на тези, които искат да отидат. Украйна отхвърля това твърдение.

Някои от изпратените в Русия са успели да избягат в други страни и дори да се върнат в Украйна. Колко, остава неясно. Вадим с помощта на приятели се мести в друга европейска държава - не пожелаваа да разкрие точното си местоположение. Той казва, че е загубил част от зрението си, а лекарите били на мнение, че това е резултат от наранявания на главата от побоя. "Сега се чувствам по-добре, но рехабилитацията ще отнеме много време."

Запитан какво мисли за филтрирането, той отговаря:. "Те разделят семейства. Хората изчезват. Това е чист ужас."

Руското министерство на отбраната не отговори на няколко искания за коментар по обвиненията. Руското правителство преди това отрече да извършва военни престъпления в Украйна.

Андрий и семейството му вече са се установили в Германия, след като също са били принудени да заминат за Русия. Поглеждайки назад, той вярва, че окупационните сили изглежда са използвали филтриране, за да покажат своята "абсолютна сила". Войниците, казва той, се държат така, сякаш това е "вид забавление", нещо, за да "задоволят собственото им его".

Той разказва за 60-годишна пенсионирана инженерка на име Виктория. Един войник разбрал, че е добавила украинско знаме към снимката на профила си във Facebook  и съобщението "Украйна преди всичко". Насочил пистолета към нея и я заплашил: "Ще те сложа в мазето, докато изгниеш!" След това той я ритнал. Виктория не можеше да разбере защо е постъпил така. "Какво направих? Какво право имаха те?"

Андрий казва, че не може да обясни подобно поведение. "Дори се опитвам някак да оправдая процеса. Опитай се да се убедя, че има някаква логика." Но, казва той, "няма логика".