Затворник от "Оленивка": Убитите "азовци" може вече да са били трупове

Писъци на измъчвани войници, препълнени килии, нечовешки условия, режим на сплашване и убийства. Неядлива каша, никаква комуникация с външния свят и дни, отбелязани на ръчно избработен календар, изписан върху кутия чай.

Според затворник, който е бил там, това са условията в "Оленивка" - прословутия център за задържане край Донецк, където десетки украински войници изгоряха до смърт в ужасяващ епизод в края на миналия месец, докато бяха в руски плен.

Анна Ворошева, 45-годишна украинска предприемачка, разказа пред Observer за мъчителното си време в затвора. Тя прекарва 100 дни в "Оленовка", след като била задържана в средата на март на контролно-пропускателен пункт, управляван от проруската Донецка народна република (ДНР) в Източна Украйна.

Ворошева се опитвала да достави хуманитарна помощ до Мариупол, нейния роден град, който руската армия беше обсадила. Сепаратистите я арестували и отвели с претъпкан полицейски микробус до затвора, където била държана до началото на юли по обвинения в "тероризъм".

Сега, възстановявайки се във Франция, Ворошева казва, че няма съмнение, че Русия "цинично и умишлено" е убила украински военнопленници. "Говорим за абсолютно зло", казва тя.

Затворът бе взривен на 29 юли при мистериозна и опустошителна експлозия. Москва твърди, че Украйна е убила военопленниците с американска ракета с прецизно насочване Химарс. Сателитни изображения и независим анализ обаче предполагат, че те са били погубени от мощна бомба, взривена от вътрешността на сградата.

Според Русия 53 затворници са били убити и 75 ранени. Украйна не успя да потвърди тези данни и призова за разследване. Жертвите са членове на батальон "Азов". До капитулацията си през май те защитаваха завода за стомана "Азовстал в Мариупол", криейки се в подземните тунели.

Ден преди взрива те бяха преместени в отделна зона в промишлената зона на лагера, на известно разстояние от мръсния двуетажен бетонен блок, където Ворошева споделяла килия с други жени затворници. Видео, показано по руската държавна телевизия, разкрива овъглени тела и усукани метални двуетажни легла.

"Русия не искаше те да останат живи. Сигурна съм, че някои от "убитите" при експлозията вече са били трупове. Това беше удобен начин да се обясни фактът, че са били измъчвани до смърт", каза тя.

Мъжете затворници редовно са извеждани от килиите си, бити, след което отново са затваряни. "Чухвахме виковете им", казва тя. "Те пускаха силна музика, за да прикрият писъците. Изтезанията се случваха през цялото време. Следователите се шегуваха за това и питаха затворниците: "Какво стана с лицето ти?“ Войникът отговаряше: "Паднах" и те се смееха."

"Това беше демонстрация на сила. Затворниците разбираха, че всичко може да им се случи, че лесно могат да бъдат убити", твърди Ворошева. Малка част от "азовците" били заловени преди масовото предаване през май.

Ворошева казва, че има постоянен трафик около "Оленивка", известна като поправителна колония № 120. Бивше съветско техническо училище, то е превърнато през 80-те години в затвор, а по-късно е изоставено. ДНР започнало да го използва по-рано тази година за настаняване на вражески цивилни.

Пленници пристигат и заминават всеки ден в лагера, на 20 километра югозападно от окупирания Донецк, твърди Ворошева пред Observer. Около 2500 души са държани там, като цифрата понякога достига до 3500-4000, изчисли тя. Няма течаща вода, нито електричество.

Атмосферата се променила, когато сутринта на 17 май около 2000 бойци от Азов бяха докарани с автобуси, споделя тя. "Бяха издигнати руски знамена и свалени цветовете на ДНР. Първоначално пазачите бяха предпазливи към новите затворници. По-късно те говориха открито как ще ги малтретират и унижават", казва Ворошева.

"Често ни наричаха нацисти и терористи. Една от жените в килията ми беше медик от "Азовстал". Тя беше бременна. Попитах дали мога да й дам моята дажба храна. Казаха ми: "Не, тя е убиец". Единственият въпрос, който ми задаваха, беше: "Познаваш ли войници от Азов?".

Условията за затворничките били мрачни. Тя разказва, че жените не са били измъчвани, но са получавали малко храна – 50 г хляб за вечеря и понякога каша. "Беше подходяща за прасета", казва тя. Ворошева подозира, че началникът на затвора е източил парите, отпуснати за храна. Тоалетните са били препълнени и на жените не са давани хигиенни продукти. Килиите били толкова пренаселени, че те спели на смени. "Беше трудно. Хората плачеха, притеснени за децата и семействата си." Попитана дали охраната някога е проявила съчувствие, тя каза, че анонимен човек веднъж им е оставил бутилка шампоан.

Според Ворошева персоналът на лагера е бил с промити мозъци от руската пропаганда и е смятал украинците за нацисти. Някои били местни селяни. "Те ни обвиниха, че животът им е ужасен. Бяха като алкохолик, който казва, че пие водка, защото жена му не е добра. Философията е: "Всичко е ужасно за нас, така че всичко трябва да е ужасно за вас". Всичко е много комунистическо."

Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече експлозията "умишлено руско военно престъпление и умишлено масово убийство на украински военнопленници". Миналата седмица неговата служба и министерството на отбраната на Украйна предоставиха подробности за улики, които според тях сочат, че вината е на Кремъл.

Позовавайки се на сателитни изображения, телефонни прихващания и разузнавателни данни, те казаха, че руски наемници от групата Вагнер са извършили убийствата в сътрудничество с шпионската агенция на Владимир Путин - ФСБ. Те посочват факта, че няколко дни преди взрива в колонията са изкопани редица гробове.

Операцията е одобрена на "най-високо ниво" в Москва, твърдят те. "Русия не е демокрация. Диктаторът е лично отговорен за всичко, независимо дали става дума за MH17, Буча или Оленивка", каза един източник от разузнаването. "Въпросът е кога Путин ще признае зверствата си."

Една от версиите за събитията, които се проучват от Киев, е, че взривът може да е резултат от вътрешноведомствено съперничество между крилата на руското военно разузнаване ФСБ и ГРУ. Източници предполагат, че ГРУ е договорило предаването на "Азовстал" с колегата си от украинската армия – сделка, която ФСБ може да е искала да развали.

Войниците трябваше да бъдат защитени от гаранции, дадени от Русия на ООН и Международния комитет на Червения кръст, че задържаните от Азов ще бъдат третирани правилно. След взрива руснаците отказват да дадат достъп на международни представители до мястото.

Ворошева казва, че Червения кръст е допуснат в лагера през май. По думите й руснаците са отвели посетителите в специално ремонтирана стая и не са им позволили да говорят самостоятелно със затворниците. "Беше шоу", казва тя. "Помолиха ни да посочим размера на дрехите си и ни казаха, че Червеният кръст ще раздаде нещо. Нищо не достигна до нас."

Други задържани потвърдиха версията на Ворошева за събитията и казаха, че азовските войници са били третирани по-зле от цивилните. Дмитрий Бодров, 32-годишен доброволец, твърди пред Wall Street Journal, че охраната е отвеждала всеки, когото са подозирали в лошо поведение, в специална дисциплинарна част на лагера за побой.

Те излязали от там накуцвайки и стенейки. Някои пленници били принудени да пълзят обратно до килиите си. Друг затворник, Станислав Хлушков, казва, че затворник, който редовно е бил бит, е намерен мъртъв. Санитарите сложили чаршаф върху главата му, натоварили го в микробус на моргата и казали на съкилийниците му, че се е "самоубил".

Ворошева била освободена на 4 юли. Тя споделя, че това е "чудо". "Охранителите прочетоха имената на тези, които ще бъдат освободени. Всички слушаха мълчаливо. Сърцето ми подскочи, когато чух името си. Опаковах си нещата, но не празнувах. Имаше случаи, когато хора бяха в списъка, излязоха, но след това се върнаха."

Тя добавя: "Хората, които управляват лагера, представляват най-лошите аспекти на Съветския съюз. Можеха да се държат добре само ако си мислеха, че никой не ги гледа."