До Коледа 50 почти използвани бронетранспортьора FV103 Spartan (БТР), доскоро собственост на британската армия и в момента в складове на тайни места в Обединеното кралство, ще пристигнат на фронтовата линия между Украйна с Русия навреме за най-тежките зимни условия.
Трансферът, най-големият от подобни БТР-и в Украйна, не се дължи на британската щедрост, нито на поръчка от украинското министерство на отбраната.
Вместо това това е само последният пример за изключителния мащаб и бързата скорост на кампаниите за групово финансиране, които захранват украинската армия от първите дни на войната.
Призивът за набиране на средства за бронираните превозни средства под надслов "Вземете ги всички" беше стартиран едва в сряда от благотворителната фондация Serhiy Prytula, кръстена на своя основател, популярен комик и телевизионен водещ със значителен брой онлайн последователи.
Кампанията се надяваше, че 5,5 милиона долара, необходими за голямата покупка, ще бъдат осигурени в рамките на седмица. Но само за девет часа половината от средствата бяха обещани от донори, вариращи от частни лица до големи украински корпорации и по-малки фирми, като компанията за спално бельо World of Mattresses.
До обяд в четвъртък кампанията нямаше нужда да продължав да изпомпва призивите за набиране на средства и мемовете в социалните медии, които представляваха голяма част от самонадеяността на предстоящата битка между спартанци и персийци, иронично кимване към иранските дронове камикадзе, които измъчкваха украинските градове през последните месеци.
Парите бяха осигурени и логистиката за транспортиране на верижните превозни средства до калните равнини на Донбас в Източна Украйна беше пусната в движение.
Британската армия използва FV103 Spartans от 1978 г., но те постепенно се заменят с по-нови машини. 50-те в продажба са в частни ръце и се казва, че всеки е изминал по-малко от 10 хил. мили.
Самият Притула беше посетил Обединеното кралство, за да ги провери дали това е така. Предишно официално дарение от 35 Spartans от британското правителство се оказа голям успех на бойното поле. Когато фондацията на Притула се обърна към тях за получаване на повече, генералите били крайно развълнувани..
"Ние сме първата организация, която действително ще ги набави, не като държавна поръчка, а като неправителствена организация, която ще ги предостави на министерството на отбраната на Украйна", казва Максим Костецки, координатор на транспортното направление в Фондация Притула, пред The Guardian. "Машините могат да се движат при лоши метеорологични условия, защото в момента през есенния сезон вали почти всеки ден. Скоро ще започне да вали сняг и спартанците ще бъдат много добри на фронтовата линия в южната част на страната и особено в Донбас, където в момента се водят най-тежките битки."
Идеята гражданите и корпорациите да участват, за да въоръжат бойните сили, не е нова. Документален филм на BBC през 2020 г., "Групово финансиране: Урок от Втората световна война", описва изключителния успех на кампания, стартирана от барона на пресата лорд Бийвърбрук през 1940 г., по време на най-голяма опасност, за финансиране на закупуването на Spitfire. Фонд Spitfire от 13 милиона паунда – един боен самолет струва 8 000 паунда – е натрупан благодарение на събиране на средства от врата на врата, като малко регионално състезание кой може да осигури най-много пари. Създадена бе дори хитова песен, която да накара всички да влязат в настроение за дарение.
Украинските усилия обаче идват в дигиталната ера, казва Мария Писаренко, медиен мениджър във фондация Притула, когато е по-лесно както хората да даряват, така и да видят как парите им работят на полето. "Виждаме всичко онлайн – можем да достигнем до хората, които седят в окопите, чрез месинджър, Twitter, WhatsApp", обяснява тя.
Кампаниите понякога се планират дълго и са сложни. Фондацията Prytula осигурява пари за автомобили, дронове, комуникационни системи и медицински комплекти, но най-големият призив за набиране на средства осигури 16 милиона долара за три безпилотни бойни летателни апарата Bayraktar TB2, закупени от Турция.
В други случаи кампаниите просто реагират на събития, като канализират внезапен прилив на гняв или разочарование. Когато Илон Мъск, най-богатият човек в света, публикува в Twitter идеите си за това как да сложи край на войната в Украйна, имаше широко възмущение от предложението, че територията на страната трябва да бъде отстъпена на Русия.
"Решихме, че хората са толкова ядосани и можем да превърнем този гняв в нещо полезно", казва Писаренко. "И така обявихме набиране на средства за закупуване на учебник по история за Мъск в Twitter. И знаете ли, за един час имахме 1 милион украински гривни, дарени в нашите сметки. Казахме си, добре, имаме достатъчно пари за закупуване на учебници, но също така и за доставка на радиостанции за една единица."
Не само доброволческите организации събират парите. Украинското правителство също се включи в акта чрез своята платформа за благотворителни дарения United24.
Тази седмица Тимъти Снайдер, професор по история в университета Йейл, стана вторият посланик на подкрепяната от правителството благотворителна организация след Марк Хамил, актьорът от Междузвездни войни, като част от усилията да се насърчат по-специално чуждестранните дарители да дадат своя принос за закупуването на антидрон система след масираните атаки срещу енергийната система на Украйна и цивилни граждани.
"Доброволческите организации не се стремят да поемат усилията на правителството", уточнява Писаренко, а да ги увеличат. Те, предположи тя, са в състояние да действат по-пъргаво и да се откажат от дипломатическите любезности, които биха могли да накарат определени доставчици да излязат от границите на Киев.
И като се отговори на общественото настроение по начин, по който правителството може да се бори, се отварят особени пътища за набиране на средства, поне на местно ниво. Около 80% от парите, които идват в Притула, са от украински дарители.
Миналия месец стотици хиляди долари бяха събрани от доброволческа организация, ръководена от младия активист Сергей Стерненко, за награда, която да бъде дадена на главата на Игор Гиркин, известен руски националист, който ръководеше подкрепяните от Кремъл сепаратисти по време на първото нахлуване на Владимир Путин в Украйна през 2014 г.
"Това бе почти шега, която излезе извън контрол", засмива се Писаренко. "Но така живеят украинците сега. Живеем на ръба на шегата и трагедията. Шегите се опитват да компенсират мащаба на трагедията. Шегата е начин да се преживее тази трагедия. Да, линиите са наистина размити."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.