Две семейства, две села и две бригади спорят кой е новият герой на Украйна

Кошмарният 12-секунден клип бързо се разпространи из Украйна. Украински военнопленник, невъоръжен, е осмиван от своите руски похитители, които записват сцената. Той спокойно дръпва от цигарата си, гледа мъчителите си в лицето и казва: "Слава на Украйна". В рамките на миг се чуват множество изстрели. Той се свлича мъртъв на земята.

Видеото, за което се твърди, че е публикувано в Telegram от руски войници в понеделник, е довело до разследване на военни престъпления, а в Украйна - до битка за самоличността на човек, приветстван като национален герой и символ на съпротивата.

Две семейства, два батальона и два различни родни града в различна степен са претендирали, че мъжът от видеото е техен познат. Военните власти, за да разрешат спора, обмислят ексхумация на тялото на войника.

Залогът не е просто посмъртен медал за храброст, а гордостта да претендираш за фигура, на която кметове и градове в Украйна вече се готвят да посветят паметници и улици.

Окончателната присъда няма да върне затворника към живота, но ще запише името му в украинската история, заедно с граничаря на Змийския остров, който прочуто заяви в лицето на врага: "Руски военен кораб, върви на майната си".

Украинската армия във вторник посочи войника като Тимофий Шадура от 30-та отделна механизирана бригада, но предупреди, че окончателно потвърждение не може да бъде направено, докато тялото не бъде извадено от територия, контролирана в момента от Русия.

Шадура, на когото вече е посветена страница в Wikipedia, е роден в Любарски район, Северна Украйна, и е израснал в село Мала Деревичка в Житомирска област. Той навърши 41 години на 7 януари.

По данни на 30-та отделна механизирана бригада той е изчезнал на 3 февруари край Бахмут, където вече седем месеца се води ожесточена окопна война с хиляди убити.

Неговата сестра, Олия, каза пред BBC, че е е разпознала брат си – "Той със сигурност би бил способен да се противопостави на руснаците по този начин", казва тя.  Но по-късно промени изявлението си, добавяйки, че "не е събирала пари от името на роднини поради противоречивите съобщения относно самоличността на невъоръжения войник".

Някои украински медии и блогъри вместо това твърдят, че убитият е Александър Игоревич Мациевски, 42, който също е бил изпратен в Бахмут през ноември.

Около 24 часа след публикуването на изявлението за Шадура, отрядът за териториална отбрана на Мациевски каза, че на 30 декември 2022 г. в покрайнините на Соледар той и четирима други военнослужещи са били ангажирани в контраатака. Отделението загубило връзка с него, а на видеото бил Мациевски.

В дълга публикация във Facebook известният украински журналист Юрий Бутусов обоснова причините да смята, че убитият от руснаци войник е Мациевски, започвайки със снимка, направена от него 10 дни преди залавянето му.

На снимката Мациевски има голям пластир на дясната си вежда, който може да се види и на дясната вежда на убития в клипа.

Но докато украинските военни казват, че тялото на Шадура все още е в неизвестност, тялото на Мациевски е разменено за останките на руски войници, убити в Бахмут през януари и върнато на семейството в началото на февруари.

Гробът му е в местното гробище в Нижин, североизточно от Киев, където Мациевски живее и работи като електротехник, заедно с други членове на териториалната отбрана, загинали в битка.

Десетки посетители се събраха да поднесат цветя на гроба му. Млад мъж запали цигара и я постави на ръба на надгробната плоча, сякаш за да сподели с Мациевски последния фас, който руските войници дори не му дадоха време да изгаси.

Една година след началото на войната украинската съпротива все още се нуждае от герои и примери на военнопленници, за да повиши морала на своите войски, борещи се с кървавата и несигурна битка при Бахмут.

"Този войник трябва да е имал най-големите топки на света", каза един мъж, цитиран от TheGuardian "Трябва да му посветим статуя в града", отговори възрастна жена.

"Мисля, че той може да стане още един символ на украинската съпротива", каза Александър Кодола, кметът на Нижин. "За да почетем героя, ще има доста инициативи. Може да вдигнем паметник или може да преименуваме улица на негово име“, каза той.

От бригадата на Мациевски казаха, че майката на войника, Параска, и синът му, 19-годишният Михайло, и всички мъже от неговата част са го разпознали на кадрите. Последният разговор между Мациевски и майка му е на 29 декември, когато той й казва: "Мамо, никога няма да се предам!"

Когато видеото започна да циркулира, тя каза на бригадата: "Сърцето ми отново беше разтърсено. Беше моят син." Тя твърди, че получила обаждане от внука си Михайло, който извикал през сълзи: "Видях как убиха баща ми!"

Кодола каза, че тялото на Мациевски е било в много лошо състояние, когато е пристигнало в моргата на града месец след смъртта му, въпреки че неговите колеги от бригадата казаха, че дупките в главата му от стрелбата все още са очевидни.

Той каза, че полицията и военните са подготвили документите за по-нататъшно разследване с евентуална ексхумация, така че съдебномедицинските специалисти да могат да изследват дали раните му може да са причинени от изстрелите във видеото.

"Разбира се, те биха могли да разберат, че този герой не е Мациевски, а съвсем различен човек", каза Кодола. "Ето защо трябва да изчакаме генералният щаб на въоръжените сили на Украйна да обяви официално заключение."

В Мала Деревичка, дома на Шадура, старейшина на селото каза, че войникът е бил прегърнат като един от тях. "Всички са шокирани, плачат. Ще кажа, че постъпката на Тимофий Шадура е героична, защото той като герой каза "Слава на Украйна!", заяви Сергей Мелник.

Според хората, които са познавали Шадура, мъжът от видеото не само прилича на него физически, но и по начина, по който пуши, по маниерите си и по начина, по който стои.

Мелник каза, че Шадура е най-възрастният от голямо семейство, петима сина и една дъщеря, и е бил фермер за препитание. Той каза, че не е женен и няма деца и живее с майка си.

Сестрата на Шадура, Олия, остава предпазлива относно заявяването на самоличността на брат си. "Разпознавам брат си в това видео. Но ако това не е той, тогава съчувствам на роднините му и в такъв случай може ли някой да ми помогне да намеря брат си?" каза тя пред BBC.

Ще минат седмици преди присъдата на военните да бъде произнесена. Но за много украинци заключението няма значение, тъй като може да има хиляди други герои, войници или военнопленници, които със същата смелост са погледнали смъртта в очите.

"Ще спечелим", написа Бутусов в своя дълъг пост във Facebook. "Защото в Русия няма такъв боец и защото Украйна е защитена от много десетки хиляди други герои като този."