"Живи сме - това е главното, което ни дава причина да празнуваме. Не знаеш какво те очаква всяка нощ", каза пред БНР бесарабската българка Татяна Станева, която в момента е в Киев.
"Когато има сирена, предупреждение, аз вече не мога да спя. Отиваме в коридора, седим, чакаме, сякаш като си буден, можеш по-добре да реагираш, ако стане нещо. Страшно е. Изтощението. Да се събудиш от взрив - треперят крака, ръце, през нощта ти не можеш да осъзнаеш какво става, а само се плашиш и това остава дълбока травма", разказа тя пред БНР.
Относно наводненията след взривяването на язовир "Нова Каховка", Станева коментира:
"Това е нечовещина. Това е отвън всички червени линии. Светът продължава да гледа това, да си го обсъжда и да мълчи. /.../ Мислих, че няма нищо по-страшно от окупацията. Сега разбрах, че има и по-страшни неща. В един момент губиш всичко, което си градил цял живот, без никаква надежда да се върнеш. Не знам какво чувстват тези хора".
Най-важно е хората да оцелеят, посочи тя, но добави, че за някои хора предметите са цел цял живот:
"Тази къща някой я е градил целия си живот. Защо да живее? Много стари хора не искат да се махат. Насила ги качват на лодката. Това е ужас. Аз лично ги разбирам. Аз бих предпочела там да умра, но да не отивам някъде. Къде да отиваш? Къде ни искат толкова и ни чакат с прегръдки? На кого му трябваш на чужда земя?".
"Няма разделение на българи, гагаузи, молдовци. Сега всички сме украинци, защото имаме една болка. Ние живеем тук, това е нашият дом. Не може да не ни боли", сподели още Татяна Станева.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.