Жени във война: Как оръжейната индустрия на Киев замества изчезналите мъже?

Халина Яворска е адвокат, но има втора работа, която е поне толкова важна – сглобяването на безпилотни самолети, които са опора на украинската армия, докато се бори с руските нашественици.

"Когато съпругът ми отиде на война, разбрах, че също искам да бъда полезна. Той е пилот на дрон. Така че преди около година реших да се включа в малкото производство на дронове", казва Яворска, цитирана от POLITICO.

"Започнахме от 70 дрона на месец и сега можем да произвеждаме няколко хиляди за седмица. Нашият екип също нарасна от шест души на 40, десет от които са жени."

Яворска не е сама.

За разлика от украинските мъже в бойна възраст, жените имат право да избягат от разкъсаната от война страна и милиони вече са го направили. Но много други са избрали да останат, някои доброволно в армията, докато други се намесват, за да запълнят празнините в икономиката, причинени от липсата на толкова много мъже.

Въпреки че жените са заменили мъжете на работни места от строителство до шофирането на камиони, те също са голямо и нарастващо присъствие в отбранителните компании, където съставляват 38% от работната сила в държавния концерн за отбрана Ukroboroprom. Още повече работа в частния отбранителен сектор.

"Сега няма достатъчно хора навсякъде. Вярвам, че жените трябва да се активизират. Войната ни тежи, но е и шанс да придобием нова професия, да преработим уменията си", казва Яворска.

Това прави и Юлия Висоцка.

Тя е топ мениджър по продажбите в Praktika, компания, която преди войната се е специализирала в сейфове и друго оборудване за банковата индустрия, както и в бронирани стъкла. През 2009 г. компанията направи първия си брониран автомобил Козак.

"Тогава никой не се интересуваше от това. Но ние продължихме да работим по тях. Така че с началото на войната знаехме как да го направим и успяхме бързо да преориентираме производството си", разказва Висоцка. Сега пехотните превозни средства Козак са на фронтовата линия и участваха в украинската офанзива в района на Курск на Русия.

В работилницата под офиса й десетки мъже със защитна екипировка изливат разтопен метал, който да бъде изкован в бронирани плочи, докато звукът от заваряване изпълва въздуха.

Висоцка, която е и ръководител на Украинската лига за отбранителни предприятия, индустриално лоби, каза, че няма време за мъжки шовинизъм, докато Украйна се бори за живота си.

"Никога не съм се сблъсквала с каквато и да е форма на сексизъм в тази индустрия. Имаме жена, която ръководи водещата агенция за обществени поръчки в областта на отбраната, и жена, заместник-министър на стратегическата промишленост... Жените заемат толкова много различни работни места. И мисля, че е дискриминация дори да мислим, че трябва да имаме някакво специално отношение", обяснява Висоцка пред POLITICO.

Нуждата от допълнителни работници е остра. От началото на руското нахлуване през февруари 2022 г. Украйна е загубила над 30% от работната си сила, или 5,5 милиона души, поради мобилизация, миграция и окупация на украински територии от Русия, съобщи Конфедерацията на работодателите на Украйна.

"Жените трябва да играят водеща роля в икономиката на страната. Понеже нашите мъже защитават Украйна и правят всичко, за да не ни стигне войната, ние трябва да им помагаме на фронта и да ходим на курсове и да овладяваме и други професии", казва Яворска.

Полезно разсейване

Яворска също не се е сблъсквала с дискриминация на новата си нощна работа.

Въпреки че никога не е показвала умение да бърника, сега тя запоява части за дронове. "Това, което ми харесва, е, че в нашето предприятие жените не получават по-лесни задачи. Всички заедно работим на производствена линия", казва тя.

Въпреки голямото натоварване тя каза, че все още намира време да направи допълнителен дрон или два, които да изпрати на съпруга си.

Работата също така й помага да почувства, че допринася за военните усилия.

"Помага ми. Интересно е, научих се да запоявам. Трудно е да сглобявам дронове след работа, но това ми помага да се чувствам полезна и ми помага да не мисля за това как се справя съпругът ми на военния фронт всяка секунда от времето ми. И мисля, че и други съпруги на войници трябва да правят това, за да се разсеят", казва Яворска.

Убежище във фабриката

40-годишната Валентина също е дълбоко ангажирана в отбранителната индустрия. Тя е председател на борда на монополист в областта на отбраната, поради което 40-годишната жена поиска името й да бъде променено от съображения за сигурност, опасявайки се, че иначе може да бъде идентифицирана от руснаците.

Когато Русия за първи път нахлу през 2022 г., Валентина се върна на работата си в оръжейна компания само след няколко месеца, след като взе отпуск по майчинство. Тя остана във фабриката, която също приюти около 4000 цивилни в бомбоубежището на компанията.

"Спомням си чувството на първичен страх, докато гледах как хоризонтът пожълтява през нощта. Готвихме се да спрем руските военни в Киев", казва Валентина.

Производството продължава дори когато районът е под обсада и намирането на храна се превръща в проблем. Хората трябваше да споделят, понякога ядеха само едно яйце на ден. Няколко от най-добрите специалисти, включително заместникът на Валентина, се включиха доброволно във войната; жените и пенсионерите заеха техните места.

"Сегашният ми персонал е предимно от много възрастни. Да, трудно им е да работят, но опитът им е безценен, въпреки че някои са на 80 и повече години", признава Валентина.

През май 2022 г., когато руснаците се оттеглиха от Киев, цивилните, които се укриваха във фабриката, напуснаха. Но Валентина все още често спи на детско креватче в офиса си поради интензивното си натоварване.

"Детето ми има специални нужди. Сега го виждам само през уикендите. Благодарение на майка ми мога да работя дълги часове. Понякога, когато всички са навън, правя кнедли и ги слагам във фризер", разказва Валентина. "Затова никога няма да останем гладни, ако отново попаднем под обсада."

Повече от всичко друго Валентина се страхува, че руснаците може да се върнат. Докато страната е в безопасност, тя е спряла плановете си за живот, които включват "закупуването на нов килим".

"Не искам да изпитвам чувството на страх и незнанието какво се случва зад оградата. Но трябва да сме готови за всичко", казва Валентина.

И това придава особено значение на нейната работа.

"Те трябва да се научат да правят висококачествени оръжия, да ги съхраняват добре и да ги уважават. Оръжията гарантират запазването на живота ви и поне още едно поколение, те гарантират ненападение. Оказа се, че най-важното нещо в този живот е оръжието", каза тя.