Три години на война: С Тръмп в Белия дом сякаш всичко започва отначало

Киев вече не изглежда като град във война по начина, по който беше преди три години. Магазините са отворени, а хората висят в задръстванията на път за работа. Но в дните след 12 февруари тази година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се обади на руския президент Владимир Путин, за да изпрати 90-минутна политическа прегръдка от Белия дом до Кремъл, старите кошмари за национално изчезване от 2022 г. се завърнаха. 

Украинците се ядосваха за начина, по който президентът Джо Байдън задържа оръжейните системи и ограничи начина, по който Украйна използва оръжията, които й бяха дадени. Но въпреки това, те поне знаеха на чия страна е той.

Вместо това, Доналд Тръмп представи поток от преувеличения, полуистини и откровени лъжи за войната, които отразяват възгледите на президента Путин. Те включват неговото отхвърляне на президента на Украйна Володимир Зеленски като диктатор, който не заслужава място на масата за преговори, където Америка и Русия ще решават бъдещето на страната му. Най-голямата лъжа, която Тръмп каза е, че Украйна е започнала войната.

Преговорната стратегия на Тръмп е да предлага отстъпки още преди да са започнали сериозни преговори. Вместо да окаже натиск върху страната, която наруши международното право, като нахлу на територията на своя съсед, което доведе до огромни разрушения и стотици хиляди убити и ранени, той се обърна срещу Украйна.

Неговите публични изявления предложиха на Русия важни отстъпки, заявявайки, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и приемайки, че Москва ще запази поне част от земята, която е завзела със сила. Досието на Владимир Путин показва, че той уважава силата. Той смята отстъпките за признак на слабост.

Той не се е отклонил от искането за повече украинска земя, отколкото хората му сега заемат. Веднага след първите преговори, проведени в Саудитска Арабия, между Русия и САЩ след инвазията през 2022 г., външният министър на Путин Сергей Лавров повтори искането си никакви войски на НАТО да не бъдат допускани в Украйна, за да осигурят гаранции за сигурност.

Ветеран европейски дипломат, който е работил както с руснаците, така и с американците, казва, че когато прошареният, много опитен Лавров се срещне с начинаещия държавен секретар на Тръмп Марко Рубио, „ще го изяде като рохко яйце“.

Предизвикателни времена

 Игор Брусило e старши съветник на Володимир Зеленски и заместник-началник на неговия кабинет. Пред BBC той признава какъв натиск им оказва Тръмп.

„Много, много е трудно. Времената са много трудни, предизвикателни“, казва Брусило. „Не бих казал, че сега е по-лесно, отколкото беше през 2022 г. Сякаш изживяваш всичко отначало.“

Брусило обаче е категоричен, че украинците и техният президент са толкова решени да се борят да останат независими, колкото бяха през 2022 г.

"Ние сме суверенна държава. Ние сме част от Европа и ще останем такива."

Избледняващи цветове

В седмиците след като Владимир Путин заповяда пълномащабното нахлуване в Украйна, звукът от битката в края на Киев отекваше около улиците, които бяха почти празни. Контролно-пропускателни пунктове и барикади, стени от чували с пясък и капани за танкове, заварени от стоманени греди, бяха изнесени по широките булеварди на Киев. На железопътната гара петдесет хиляди цивилни на ден, предимно жени и деца, се качваха на влакове, пътуващи на запад, далеч от руснаците.

Пероните бяха претъпкани и всеки път, когато спираше влак, идваше нов прилив на паника, докато хората се блъскаха, за да се качат. В тези мразовити дни, в силен вятър и снежни порои, се носеше чувството, че цветовете на 21-ви век избледняват в стара монохромна кинохроника, за която европейците дотогава са вярвали, че е безопасно изпратена в трезорите на историята.

Президентът Зеленски, по думите на Джо Байдън, "не искаше да чуе" американските предупреждения, че нахлуването е неизбежно. Путин да дрънка с руска сабя беше едно. Една пълномащабна инвазия, с десетки хиляди войници и колони бронирани машини, със сигурност принадлежеше на миналото.

Путин вярваше, че мощната и модернизирана армия на Русия ще се справи бързо с упорития си независим съсед и непокорния му президент. Западните съюзници на Украйна също смятаха, че Русия ще спечели бързо. По телевизионните новинарски канали пенсионирани генерали говореха за контрабанда на леки оръжия за въоръжаване на бунтовници, докато Западът налагаше санкции и се надяваше на най-доброто.

Докато руските войски се струпаха по границите на Украйна, Германия достави 5000 балистични бойни каски вместо нападателни оръжия. Виталий Кличко, кметът на Киев и някогашен световен шампион по бокс в тежка категория, се оплака пред германски вестник, че това е "шега... Каква подкрепа ще изпрати Германия след това?"

Зеленски отхвърли всяка идея да напусне столицата си, за да състави правителство в изгнание. Той заряза президентския си тъмен костюм за военно облекло и във видеоклипове и в социалните медии каза на украинците, че ще се бие заедно с тях.

Украйна победи руския натиск към столицата. След като украинците демонстрираха, че могат да се бият добре, отношението на американците и европейците се промени. Доставките на оръжия се увеличиха.

„Грешката на Путин беше, че той се подготви за парад, а не за война“, спомня си високопоставен украински служител, пожелал анонимност. „Той не мислеше, че Украйна ще се бие. Мислеше, че ще бъдат посрещнати с речи и цветя.“

На 29 март 2022 г. руснаците се оттеглиха от Киев. Часове след като те си тръгнаха, медийни екипи тръгнаха по хаотичния, повреден пейзаж на сателитните градове на Киев Ирпин, Буча и Хостомел. По пътищата, които руснаците се надяваха да използват за триумфално влизане в Киев, имаше тела на цивилни, оставени там, където бяха убити. Около някои от тях бяха натрупани овъглени гуми, неуспешни опити да се изгорят доказателствата за военни престъпления.

Оцелели говориха за бруталността на руските окупатори. Една жена показа гроба, където бе погребала сина си сама, след като той беше небрежно застрелян, докато пресичаше път. Руските войници я изхвърлиха от дома й. В градината те оставиха купища празни бутилки от водка, уиски и джин, които бяха ограбили и изпили. Набързо изоставените руски лагери в горите край пътищата бяха задръстени с боклук, изхвърлен от техните войници през седмиците на окупация.

Професионалните, дисциплинирани армии не ядат и не спят до гниещи купчини собствени отпадъци.

Три години по-късно войната се промени. Въпреки че Киев се съживи, нощите все още са неспокойни, тъй като неговата противовъздушна отбрана открива наближаващи руски ракети и дронове. Войната е по-близо и по-смъртоносна по фронтовата линия, дълга повече от 1000 километра, която минава от северната граница с Русия и след това на изток и юг до Черно море. Тя е облицована с разрушени, почти изоставени села и градове. На изток, в това, което беше индустриалното сърце на Киев Донецк и Луганск, руските сили напредват бавно, плащайки огромната цена в хора и машини.

Ехо от миналото

Миналия август Украйна изпрати войски в Русия, превземайки парче земя отвъд границата в Курск. Те все още са там и се борят за земя, която Зеленски се надява да използва като разменна монета.

По границата с Курск, в заснежените гори на североизточна Украйна, геополитическата буря, предизвикана от Доналд Тръмп, все още не е нещо повече от заплашителен, далечен тътен. Ще се стигне дотук, особено ако президентът на САЩ последва своите груби и подигравателни словесни атаки срещу президента Зеленски с окончателно прекратяване на военната помощ и споделянето на разузнавателна информация и дори по-лошото от гледна точка на Украйна, опит за налагане на мирно споразумение, което е в полза на Русия.

Засега ритъмът, изграден от три години война, продължава и гората може да бъде връщане към пропития с кръв двадесети век. Бойците се движат безшумно през дърветата, по траншеите и в бункерите, изкопани дълбоко в замръзналата земя. В участъци от открита земя, противотанкови защити, направени от бетон и стомана, обграждат полетата.

21 век присъства повече в сухите и топли подземни бункери. Генератори и слънчеви панели захранват лаптопи и екрани, свързани с външния свят, и осигуряват емисиите с новини.

Това, че пристигат лоши новини, не означава, че войниците ги гледат. В дълбок изкоп, облицован с койки, направени от груби дъски от местната дъскорезница, с пирони, изковани в дървения материал, за да окачат оръжия и зимни униформи, Евген, 30-годишен ефрейтор, казва, че има по-спешни неща, за които да мисли – хората му, съпругата и двете малки деца, които остави вкъщи, когато се присъедини преди десет месеца.

Това е дълго време на фронтовата линия в Курск. Евген изглежда и звучи като ветеран от битката. Той се изправи срещу севернокорейците, които бяха изпратени да се присъединят към битката там от техния лидер, съюзникът на Путин, Ким Чен Ун.

„Корейците се борят до края. Дори ако е ранен и вие дойдете при него, той може просто да се взриви, за да вземе повече от нас със себе си.“

Всички войници, които BBC интервюира, искат да бъдат наричани с малки имена за тяхна собствена сигурност. Евгън изглежда спокоен да се бие без американците.

"Помощта не е нещо, което може да продължи вечно. Днес я имаме, утре я нямаме."

Украйна, казва той, произвежда много повече собствени оръжия. Това е вярно, особено когато става дума за атакуващи дронове, но САЩ все още доставят сложни системи, които са нанесли сериозни щети на руснаците.

Горчива линия на грешка

Много от доброволците, които взеха оръжие преди три години, са или убити, осакатени, или са твърде изтощени, за да се бият повече. Една от най-горчивите разломи в Украйна минава между тези, които се бият, и онези, които дават подкупи, за да се измъкнат от военната служба. Евген каза, че им е по-добре без тях.

„За тях е по-добре да плащат, за да не се бият, отколкото да дойдат тук и да избягат, спъвайки ни. Това не ме притеснява много. Ако дойдат тук, просто ще избягат… те са дезертьори.“

Войната премахва излишната мисъл. Залозите са ясни за войниците, които се готвят да се върнат в битката при Курск. Микола, който командва рота от десантни войски, говори с обич за възможностите на техните бронирани машини Stryker, доставени от американците.

„Курск“, казва той, „показва на врага, държава с ядрено оръжие, че неядрена сила с по-малко население и по-малка армия може да влезе, да завземе земя и руснаците са успели да направят много малко по въпроса“.

Целите на Путин, казва той, са ясни.

"Неговата задача е да завземе цяла Украйна, да промени нейния правен статут и да смени президента и правителството. Той иска да унищожи нашата политическа система и да превърне Украйна в своя васална държава."

Той се започва да се смее, когато е попитан дали американците и другите трябва да вярват на Владимир Путин.

"Не! Нямам достатъчно пръсти на ръката, за да преброя колко пъти Путин излъга. Всички! И руснаците, и нас, и западните партньори. Излъга всички."

Израснал във война

В един доброволчески център в Киев в първите дни след инвазията, двама млади студенти, Максим Луцик на 19 години, и Дмитро Кисиленко, на 18,  се записваха да се бият.

Когато се наредиха до мъже, достатъчно възрастни, за да им бъдат бащи, както и други тийнейджъри новобранци, те носеха екипировка за къмпинг и можеха да са приятели, отиващи на музикален фестивал, с изключение на техните автомати. По това време BBC написа: „18 и 19-годишните момчета винаги са отивали на война. Мислех, че в Европа сме преживели това.“ Няколко седмици по-късно Максим и Дмитро бяха в униформи и управляваха контролно-пропускателен пункт точно зад фронтовата линия в Киев, като все още ученици се шегуваха с родителите си.

И двамата участваха в битката при Киев. Дмитро избира да напусне армията, използвайки правото си на студент доброволец, когато битката се пренасочва на изток. Той се готви да воюва отново, ако се наложи, обучава се за офицер в Националния военен университет. Максим остана в униформа, служейки на фронтовата линия на изток повече от две години. Сега той е офицер, работещ във военното разузнаване.

Подобно на милиони други млади хора тук, войната оформя живота им като възрастни по начини, които не са очаквали. Ходът на Тръмп към Москва ги кара да се чувстват почти така, сякаш трябва да започнат отначало.

„Ние се мобилизирахме“, казва Дмитро. „Ние мобилизирахме нашите ресурси, нашите хора и мисля, че е време да го повторим още веднъж.

Паралели с миналото

За разлика от мъжете в гората на границата с Курск, те следят новините. Дипломатическите и стратегическите бомби на Доналд Тръмп, започнали на Мюнхенската конференция по сигурността само преди 10 дни, им напомнят за позорната сделка, сключена от британския премиер Невил Чембърлейн в Мюнхен през 1938 г., принуждавайки Чехословакия да капитулира пред исканията, направени от Адолф Хитлер.

„Подобно е“, казва Максим. "Западът дава възможност на агресора да окупира някои територии. Западът сключва сделка с агресора, като САЩ са в ролята на Великобритания. Това е много опасен момент за целия свят, не само за Украйна. Виждаме, че Европа започва да се събужда... но ако искаха да са готови за войната, трябваше [да] започнат преди няколко години.“

Дмитро се съгласява за предстоящите опасности.

„Мисля, че Доналд Тръмп иска да стане като нов Невил Чембърлейн... Г-н Тръмп трябва да се съсредоточи повече върху това да стане повече като Уинстън Чърчил.“

Ефектът на Тръмп

Ако сте предприемач на недвижими имоти, както беше Доналд Тръмп, преди да влезе в риалити телевизията и след това в президентската политика, разрушаването прави пари. Придобийте имот, съборете го, изградете го наново и спечелете. Проблемът с тази стратегия във външната политика е, че суверенитетът и независимостта нямат цена. Тръмп се хвали, че поставя Америка на първо място, но не е готов да приеме, че неамериканците могат да чувстват същото към собствените си страни.

Откакто Тръмп положи клетва за втори път като президент на Съединените щати, той размахва разрушителната топка. Той изпрати Илон Мъск във федералното правителство, за да възстанови милиарди долари, които според него са откраднати или пропилени. В чужбина разрушителят Тръмп се зае с предположенията, които са в основата на 80-годишния съюз между САЩ и европейските демокрации.

Доналд Тръмп е непредсказуем, но много от това, което прави, говори от години. Той не е първият американски президент, който се възмущава от начина, по който неговите европейски съюзници са спестили пари, като са се криели зад бюджета за отбрана на САЩ. Фразата, използвана от неговия министър на отбраната Пийт Хегсет към неговите партньори в НАТО, че „президентът Тръмп няма да позволи на никого да превърне чичо Сам в чичо издънка“, беше съзнателно препратка към президента Дуайт Д. Айзенхауер.

Правителствен документ на САЩ от 4 ноември 1959 г. записва разочарованието му. В него се казва: „Президентът каза, че в продължение на пет години настоява Държавният департамент да постави фактите от живота пред европейците."

Тръмп иска отплата. Той поиска половин трилион долара права върху минерали от Украйна. Зеленски отхвърли тази сделка, като каза, че не може да продаде страната си. Той иска гаранции за сигурност в замяна на всякакви отстъпки.

Насаме европейските политици и дипломати признават, че с Джо Байдън те са дали на Украйна достатъчно военна и финансова подкрепа, за да не загуби от Русия, но никога достатъчно, за да спечели. Аргументът за повече от същото е, че Русия, отслабена от санкции и изтощена от жива сила, докато нейните генерали пропиляват живота на хората си, в крайна сметка ще загуби война на изтощение. Това далеч не е сигурно.

Войните обикновено завършват със споразумения. Безусловната капитулация на Германия през 1945 г. е рядкост. Оплакването срещу Тръмп е, че той няма реален план, така че е следвал инстинкта си да се сближи с Владимир Путин, човек, на когото се възхищава. Тръмп изглежда вярва, че силните лидери от най-могъщите държави могат да наклонят света във формата, която искат. Отстъпките, които Тръмп вече предложи на Путин, засилват идеята, че негов основен приоритет е нормализирането на отношенията с Русия.

Конфронтация с Путин

По-надежден план би бил да се включи начин Путин да се откаже от идеи, които са залегнали дълбоко в неговата геостратегическа ДНК. Един от най-силните е, че суверенитетът на Украйна трябва да бъде прекъснат и контролът върху страната да бъде върнат на Кремъл, както беше по съветско време и преди това в империята на руските царе.

Трудно е да се види как това се случва. Идеята е толкова малко вероятна, колкото Украйна да предаде своята независимост на Москва. Сигурността на Европа се обръща с главата надолу от войната в Украйна. Нищо чудно, че нейните лидери са толкова раздразнени от всичко, което са чули и видели този месец.

Тяхното предизвикателство е да намерят начини да избегнат принудата на младите им хора да попаднат в неочаквания свят на война, който е обгърнал Максим Луцик, 22-годишният украински боен ветеран.

"Всички се промениха и аз се промених. Мисля, че всеки украинец узря през тези три години. Всеки, който влезе в армията и всеки, който се биеше толкова дълго време, се промени драстично."