Фридрих Мерц, кандидат-канцлерът на Германия, спечели исторически вот в Бундестага във вторник за стартиране на най-голямата разходна програма в страната, за да подготви армията си за конфликт с Русия и да съживи закъсалата си икономика, пише The Times.
Лидерът на християндемократите, който спечели изборите на 23 февруари и е готов да състави правителство със социалдемократите, осигури мнозинството от две трети, необходимо за конституционната промяна, за да отключи нови заеми, които се оценяват на над 1 трилион евро (841,7 милиарда британски лири).
Той каза на депутатите, че парите са от съществено значение пред лицето на агресията на президента Путин и ще оформят отбранителните способности на Германия през следващите години и може би десетилетия.
„Това е война срещу Европа, не само срещу Украйна ; това е и война срещу нашата страна, която се води ежедневно“, каза Мерц. „С атаки срещу нашите мрежи за данни, с унищожаване на линии за доставки, с поръчкови убийства в средата на страната ни, с шпиониране на казарми, с кампании за дезинформация, със систематично подвеждане и заблуда на нашето общество и с опит за разделяне и маргинализиране на Европейския съюз. Нашите съюзници в Европейския съюз и НАТО ни гледат днес, както и нашите противници и врагове на нашия демократичен и основан на правила ред.“
Сделката, подкрепена от ГСДП и Зелените, беше критикувана от социалистическата лява партия като „празен чек за превъоръжаване“. Той ще освободи разходите за отбрана и помощта за Украйна от строгата дългова спирачка на Германия, 16-годишна конституционна клауза, която ограничава структурния публичен дефицит до 0,35 процента от БВП.
Страните също така се споразумяха да създадат специален фонд от 500 милиарда евро (420,8 милиарда паунда) извън редовния бюджет за инвестиции в скърцащата инфраструктура на Германия. По настояване на Зелените 100 милиарда евро (84,7 милиарда паунда) от тях ще бъдат посветени на инвестиции, насочени към превръщането на Германия в климатично неутрална до 2045 г.
Плановете, ако бъдат приложени, биха променили десетилетията на фискална предпазливост, която ограничи разходите за инфраструктура, допринасяйки за икономическото свиване на Германия през последните две години и накърнявайки дългогодишната й репутация за ефективност на фона на хронични закъснения в ръждясващата железопътна мрежа. Икономическите проблеми бяха подчертани тази седмица с нови новини за масови съкращения, този път в производителя на автомобили Audi и индустриалната група Siemens, които планират да съкратят съответно 7500 и 6000 работни места.
Законопроектът е изправен пред още едно препятствие в петък, когато ще бъде гласуван в горната камара на Бундесрата, която представлява правителствата на 16-те федерални провинции на Германия. Вероятно обаче ще мине и там, след като партията на свободните избиратели на Бавария се отказа от опозицията си.
Ларс Клингбейл, председателят на ГСДП, каза, че Украйна „героично се бори за цялата ни свобода“, добавяйки: „Сега наш проклет дълг е да защитим тази свободна и демократична Европа“.
Бързото прокарване на законопроекта през отиващия си парламент беше единственият начин Мерц да събере необходимото мнозинство от две трети.
В новоизбрания Бундестаг, който ще се събере за първи път на 25 март, блокиращо малцинство срещу конституционните промени се държи от Лявата партия и твърдо дясната Алтернатива за Германия (AfD), които са критични към допълнителните разходи за отбрана.
Мерц контрира критиките срещу решението си да заобиколи новия Бундестаг, като каза, че Германия трябва да действа бързо в бързо променящата се геополитическа ситуация.
„Дивидентът на мира“ отдавна е изчерпан“, каза той. „Германия трябваше напълно да възстанови своята отбранителна способност с модерни системи като независимо европейско сателитно наблюдение и въоръжени дронове. Поръчките трябва да се изпращат до европейски производители, когато е възможно. Германия и Европа все още разчитаха на американците и НАТО за своята защита. Но инвестиционният стремеж на Германия ще бъде първата голяма стъпка от Германия към нова европейска отбранителна общност, която включва и държави, които не са членки на Европейския съюз, но въпреки това са способни и желаят да дадат значителен принос за европейската отбрана, като Обединеното кралство и Норвегия“.
Трипартийното правителство на действащия канцлер Олаф Шолц се разпадна миналата година, след като не успя да балансира нарастващите нужди от разходи със строгите правила за дълга.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.