Балкански медии за вота: Фен на Ердоган е на първо място

Седем партии влизат в парламента след изборите в България, отбелязва днес турският в. "Таквим". Вестникът изтъква като голям успех представянето на Движението за права и свободи (ДПС) на изборите, което се нарежда като трета най-голяма политическа сила в страната след вчерашния вот. "Таквим" откроява и представянето на ГЕРБ, която се нарежда на първо място в изборната класация, като отбелязва, че нейният лидер Бойко Борисов е познат и в Турция с добрите си отношения с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган.

Частната телевизия СиЕнЕн-Тюрк обръща внимание, че гласуване се е провело и в 22 окръга на Турция, като в него в общо 166 избирателни секции са участвали хората с двойно гражданство. Телевизионният канал определи българските избори, както и проведените вчера в Босна общи избори, като "два ключови избора на Балканите". СиЕнЕн-Тюрк обръща внимание, че това са четвъртите избори у нас за последните 18 месеца, като прогнозира, че съставянето на правителство ще е сложно.

Държавната телевизия ТРТ също окачествява като "голям успех" представянето на ДПС на изборите, посочвайки, че тази партия е отбелязала "историческо покачване".

Румъния

България се връща назад във времето, посочва в заглавие днес румънският информационен сайт Зиаре и съобщава, че партията на бившия премиер Бойко Борисов е получила най-много гласове на вчерашните парламентарни избори.

В. „Ромъния либера“ допълва, че изглежда много избиратели са потърсили предвидимост в лицето на бившия лидер на фона на инфлация и много високи цени на енергията.

Изборите в България намират място и на страниците на вестниците „Евениментул зилей“, „Адевърул“, „Котидианул“, „Либертатя“. Медиите в Букурещ отбелязват, че това са четвъртите поред парламентарни избори в България за по-малко от две години.

За четвърти път през последните 18 месеца българите бяха призовани пред урните, за да изберат парламент, пише „Евениментул зилей“ и допълва, че България се намира в безпрецедентен период на политическа нестабилност от падането на комунизма насам. Избирателната активност бе „исторически ниска“, а атмосферата – мрачна, с наближаването на зима, над която тегне сянката на нарастването на цените и войната в Украйна. Докато проблемът за ендемичната корупция доминираше дискусиите по време на предишните избори, в сегашната кампания доминираше темата за икономическата несигурност на фона на инфлация от 20 процента в България, която е най-бедната страна в ЕС, отбелязват румънските медии.

Изданията посочват, че се очертават трудни преговори за коалиция, които могат да доведат до неработещ парламент или дори до нови избори.

Всяка от тези перспективи би удължила политическата нестабилност и би засилила вероятността България да пропусне целта за присъединяване към еврозоната през 2024 г., посочва „Евениментул зилей“.

Медиите в Букурещ пишат още, че имиджът на Бойко Борисов е накърнен и припомнят за масовите антикорупционни демонстрации през лятото на 2020 г.

Борисов е изолиран в рамките на политическата класа и рискува да срещне трудности при намирането на партньор за управление, посочват румънските медии, като се позовават на анализатори.

ГЕРБ може да се съюзи с партията на турското малцинство ДПС или дори с ултранационалистическата и приятелски настроена към Кремъл партия "Възраждане", пише румънският вестник „Евениментул зилей“, но цитира и мнението на Боряна Димитрова от изследователския институт „Алфа“, че подобна коалиция е математически възможна, но „социално неприемлива“.

Румънските вестници отбелязват, че партията на бившия премиер Кирил Петков „Продължаваме промяната“ не разполага с достатъчно депутати, за да състави правителство заедно с досегашните си съюзници от БСП и Демократична България. „Евениментул зилей“ посочва, че съставянето на правителство е спешна задача, защото „тези серийни кризи блокират реформите, забавят растежа и ускоряват бягството на младите хора от България, която вече е загубила 10 процента от населението си през последното десетилетие“.

Сърбия

Белградският вестник "Политика" съобщава в заглавие, че "Бойко Борисов е победител в предсрочните парламентарни избори в България". Изданието пише, че според резултатите от изборна анкета на агенция Галъп интернешънъл Балкан, на основата на сто процента от преброените гласове, партията на десния център Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) е победител в предсрочните  парламентарни избори в България със спечелени 23,5 на сто от гласовете или 63 мандата. Реформаторската партия Продължаваме промяната (ПП) на Кирил Петков е на второ място с 19,5 процента от гласовете и 53 мандата, а в парламента влизат още пет партии, отбелязва изданието. Лидерът на партията Продължаваме промяната Кирил Петков, чието реформаторско правителство бе свалено през юни само след шест месеца на власт, призна поражението си на проведените предсрочни парламентарни избори в България, четвърти за по-малко от две години, пише в. "Политика".

Вестникът коментира, че Борисов трудно ще намери коалиционни партньори и ще формира стабилна управляваща коалиция, тъй като мнозинството от политическите партии предварително отхвърлиха каквото и да било сътрудничество с неговата партия, обвинявайки го, че е позволил  корупцията да се установи по време на неговото десетилетно управление, което завърши през април 2021 година. "Политика" отбелязва, че Петков е твърдял, че Москва е използвала тактиката на "хибридна война", за да свали неговото правителство, след като София отказа да плати сметките за газ в рубли и нареди изгонване на руски дипломати от България. Вестник "Данас" пише в заглавие: "Партията на Бойко Борисов победи в България, но пътят до правителство е сложен".

Предварителните резултати от парламентарните избори в България показват, че консервативната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов е спечелила най-много гласове, но анализаторите посочват, че е малко вероятно това да изведе страната от периода на най-ужасна политическа нестабилност от падането на комунизма. Това са четвъртите  парламентарни избори  в България през последните 18 месеца, а ГЕРБ в кампанията обеща, че ще върне стабилността в страната, която е засегната от инфлация и последиците от икономическа криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна, пише "Данас". Вестникът коментира, че изборите в неделя са били маркирани от липса на политически ентусиазъм, като до 16 часа са гласували само 25 процента от избирателите.