Лекари и инженери, както и асансьорни техници, заварчици и стругари - това са кадрите, които не достигат на пазара на труда, обяви просветният министър проф. Анелия Клисарова.
Недостигът на специалисти с необходимата квалификация за бизнеса и икономиката е един от проблемите, поставени пред Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г., приета днес от правителството.
Друго предизвикателство са трудностите, възникнали от финансовата криза и, разбира се, безработицата.
Развитието на технологиите пък поражда нужда от нови професии, затова в следващите години се предвижда увеличаване на дела на придобилите квалификация в областите „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство”.По данни на НСИ през 2012 година само 1.5% от българите на възраст между 25-64 години са участвали в така нареченото формално и неформално образование или са използвали възможността за учене през целия живот.
„Тези данни са тревожни за България, изоставаме сериозно, защото в развитите европейски страни варират между 10-18%, за някои дори до 30%“, алармира Анелия Клисарова, която се надява чрез стратегията тези негативни резултати да се променят.
До 2020 година се очаква намаляване на преждевременно напусналите образователната система от 12,5% на под 11%, както и намаляване на дела на 15-годишните със слаби постижения.
За реализирането и координацията на стратегията се предвижда да се създаде Национален съвет за учене през целия живот. Ежегодно той ще трябва да изработва планове за изпълнение на стратегията, ще осъществява мониторинг и други необходими дейности. В съвета ще има представители и на неправителствени организации.
Парите за реализирането на стратегията са от държавния бюджет, от Европейския съюз и други източници. Все още не е ясно колко средства ще са необходими за тази година.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.