53% от българите са убедени, че не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" в навечерието на празника на славянската писменост 24 май.
Според други 35% обаче четенето на литература е шанс за по-добър живот., а цели 12% не могат да дадат еднозначен отговор на въпроса.
Проучването показва, че почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член. 53% например знаят (а някои вероятно налучкват), че се пише "Магазинът се премести", но останалите или мислят, че е "магазина" (16%), или се надяват и двете да са верни (15%), или пък признават, че не знаят (16%).
Организаторите на допитването отчитат, че все пак младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верен отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%.
В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование също, напълно логично, отговарят и по-правилно, отчитат социолозите.
Колкото до другата традиция по това време на годината - абитуриентските балове, повечето пълнолетни българи отбелязват, че не харесват начина, по който те се провеждат напоследък. Цели 56% от анкетираните се изказват негативно, а едва 27% - позитивно.
Все пак, сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете.
При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% обаче е неодобрението в групата 56+.