Българските учители са два пъти повече „жертва“ на професионалното прегряване в резултат на хроничния стрес при своята работа в сравнение със средноевропейските показатели. Това показва изследване на КТ „Подкрепа“, което беше представено във Велико Търново на национална конференция с учители, с образователния министър Красимир Вълчев и с министъра на труда и социалната политика Деница Сачева, съобщи БНР.
За намаляване на бърнаут ефекта у българските учители са направени промени в Кодекса на труда, които предвиждат по-ранно пенсиониране на педагозите. Обсъжда се и специална програма за тях, която да ги изпраща всяка година на санаториум.
35% от учителите в Европа са подложени на бърнаут ефекта, докато в България 60% от педагозите са емоционално и интелектуално изпепелени в резултат на хроничния стрес, при който работят.
Според КТ „Подкрепа“ трябва да се намали натоварването на учителите след 50-годишна възраст. Единият начин за това е прекатегоризация на учителския труд, а вторият е използване на популярната в ЕС практика за създаване на компенсаторни механизми за съхраняване на учителя.
Много от учителите буквално се разболяват от стреса в училищата и преди Covid-ситуацията и сега, коментира Ваня Янкова от Силистра и подчерта, че учителското съсловие настоява за по-ранно пенсиониране.
„В съвременната обстановка и деца, и родители са много по-нетолерантни към дребни проблеми, които неминуемо
възникват в учебния процес и в общуването в училище. Но сега е още по-ескалирало, тъй като колегията е в малко по-напреднала възраст и много от колегите са основателно или не понаплашени доколко в здраве ще успеят да се справят в ситуацията. По-ранното пенсиониране означава съхраняване – психическо, физическо“, посочи тя.
Учителите и сега може да се пенсионират с 3 години по-рано, но по преценка и предложение на работодателя, като пенсията е по-ниска, има възможност за добавка от учителския пенсионен фонд.
Ранното пенсиониране на учителите е една от поправките в Кодекса на труда, който мина на първо четене в парламента, посочи социалният министър Деница Сачева.
„Вероятно до края на този месец той ще бъде факт и тази възможност – ранното пенсиониране да става по преценка на самия педагогически специалист и ще бъде факт още до края на тази година“, каза тя.
15 са стресогенните фактори, които водят до професионалното прегряване при учителите, като един от тях е прекалената бумащина.
„Понякога традиционната система, като не може да оцени работата, замества това с контрол върху документ. Това е контрапродуктивно. Затова отменихме тематичните разпределения като задължителни, като форма. Учителите също казват, че най-много ги натоварва поведението и неангажираността на учениците, а в много случаи и подкрепата от страна на техните родители“, коментира просветният министър Красимир Вълчев.
От КТ „Подкрепа“ настояват да се формира нова национална политика за превенция на бърнаут ефекта у българските учители, посочи президентът на синдиката Димитър Манолов.
„В браншовия колективен трудов договор за образованието за следващата година да се включи и създаването, и реализирането на такава програма, която да таргетира този проблем и по възможност, то разбира се, че няма как да бъде преборен, но да бъде омекотен, да се знае, че го има и да му се обръща внимание по подобаващ начин“, каза той.
В момента се преговаря по линия на Националния осигурителен институт учителите над определена възраст всяка година да имат право на санаториум като мярка за емоционално и физическо възстановяване.