Учителите настояват за 30% скок на заплатите си, в противен случай съсловието е в готовност са стачка. Синдикат „Образование" е направил анализ на готовността за протести и стачка в очакване на новия бюджет за образование за 2023 г. Ето и резултатите от анкетата:
На въпроса "С колко трябва да се увеличат учителските заплати след гласуване на бюджета на РБ за 2023 г.", 69,2% от учителите са отговорилите, че очакват увеличение с 30%, 26% очакват увеличение с 20%, а останалите нямат мнение.
Подобно е разпределението в очакванията за това откога да се увеличат заплатите, като 69,4% очакват увеличение от 1.01.2023 г., а 26,7% очакват увеличението да се случи от 1.07.2023г.
56,2, или най-голям процент от анкетираните, са готови за ефективна национална стачка, ако няма увеличение на работните заплати. 17,1% са за символична предупредителна стачка, а 9,6% са за не завършване на учебната година.
93% от респондентите са убедени, че учителската заплата трябва да запази ниво 125% от СБРЗ за страната, а 91% смятат, че България не може да си позволи недофинансирано образование.
89,9% от участниците смятат, че финансирането на българското образование трябва да се осъществява като дългосрочна инвестиция, а само 2,9% смятат, че българската просвета трябва да се инвестира като разход.
Синдикат „Образование“ е извършил национално проучване по 12 важни приоритета в системата, приоритети пред новия образователен министър. Респондентите учители, служители и заинтересовани са подредили по важност образователните акценти и политики:
1. Промяна на учебните планове, учебните програми с нови, освободени от големия обем и сближени с естетиката на ученика.
2. Незабавни промени в ЗПУО на база на досегашния анализ на синдикати и работодатели.
3. Стратегия на финансиране на образованието с 6% от БВП.
4. Ситуиране на компенсаторни механизми за запазване от професионален стрес и прегаряне на учители и директори, от които зависи качеството на българското образование.
5. Отмяна на Наредбата за приобщаващото образование и създаване на нова, на база експертизата на синдикати и работодатели.
6. Действащи санкции към ученици, които МОН и РУО да спрат да оспорват или отменят.
7. Незабавно спиране на политическото толериране на родителите, като последните се включат във възпитателния процес със задължения и права.
8. Специално внимание на възпитанието и граденето на ценности в образователните институции.
9. Финансиране на педагогически длъжности, от които образователната система има нужда: асистенти, медиатори, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, кариерни консултанти и др.
10. Нова наредба за изисквания към директорите на училища и детски градини и провеждане на конкурси с участието на представители на синдикати и работодатели.
11. Изграждане на ново отношение към българския ученик, основано на принципите на създаване на граждански умения.
12. Поцес на преминаване на образование без задължителни учебници.
От проучването следват няколко важни извода:
Най-важната промяна за българските учители е промяната на естетиката и структурата на учебно възпитателния процес. Незабавно трябва да се променят учебните планове и да се намали обема знание за сметка на прилагане на наученото в реализация.
Промяната на училищния закон е вече много важна, защото имаме експертизата от реализацията на образователните политики с ясната преценка кои от тях действат, кои, за съжаление, са фиктивни и кои са зловредни за българското образование.
На трето място респондентите класират по важност финансиране на образователната система, като тук се акцентира на дългосрочна стратегия за финансиране на просветата в България с достигане на поне 6% от БВП.
От останалите въпроси най-голяма за българското общество буди готовността за национална стачка при липса на нов бюджет за образование. От опит знаем, че подобна стачка може да блокира всички обществени и политически процеси в страната.