Държавата щяла най-сетне да даде 39 млн. лева за увеличение на заплатите в университетите. При това, решението за отпускането на парите било гласувано от служебния кабинет едва вчера. Ден, след като висшите училища оповестиха, че на 20 май няма да отворят врати и ще затворят пътни артерии - нещо, което академичната общност не е правила никога.
Онова, което не стана особено публично, бе фактът, че тези пари са обещани на университетите още от миналата година. Те трябваше да бъдат факт и да увеличат заплатите на академичния състав още от 1 януари, но кой знае защо, вероятно поради безхаберието в държавата и в частност в образованието, никой не ги отпусна. Очевидно, докато се чакаха избори и се сменяха кабинети, заплатите на университетските преподаватели останата нещо незначително, въпреки заложените в десетки нормативни документи обещания те да се качат на определен процент над средната заплата. И въпреки че десетки преподаватели изнемогваха със суми на нивото на минималната, администрацията в някои университети караше със заплати на чистачки, докато определени политически сили флиртуваха със студентите, обещавайки им безплатно висше още този семестър.Защото със студентите е по-лесно да флиртуваш, като жертваш десетки неизвестно откъде извадени пари в името на това да привлечеш младите по време на предизборна кампания. По-трудно е да флиртуваш с преподаватели, на които не може да обещаваш увеличения таку-така, особено като се има предвид, че си отворил над 50 университета, частни и държавни, и си ги превърнал в образователен хипермаркет. Откъдето дори раздават джипове на лотария, ако кандидатстваш и те приемат.
Държавата през годините си правеше какви ли не игри с университетските преподаватели, включително залагайки на елемента "качествена оценка", която уж трябвало да участва при формирането на субсидиите. И за която се залагаха необичайни изисквания. В крайна сметка за повишение на доходите си преподавателите продължиха да участват и в други вузове, вместо обещаните хвърковати чети от професори да бъдат разформировани. А така нареченият компонент "качество", който уж щял да открои най-добрите, си остана добро пожелание. Особено, когато се налага той да бъде оценяван от частни фондации, на които МОН делегира правата да правят цялостна оценка на капацитета на висшето ни образование.
В общи линии именно безхаберието на държавата докара преподавателите до това, да обещаят затваряне на пътища, за да извоюват не особено високи заплати, близки до средната. А когато университетът заплаши да затвори пътища, значи държавата си е оставила каруцата в калта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.