Избирателната активност в на европейско ниво се повиши и надмина 51%, въпреки че това не се отрази в България. Изследванията сочат, че основните теми, които влияят на избора на европейския гласоподавател са: запазване на стандарта на живот, предприемане на мерки за подпомагане на икономиката, запазване и разкриване на нови работни места. С оглед на геополитическата ситуация към тази група се включват и темите за сигурността и отбраната, това коментира Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, в предаването "Бизнес старт”.
Предстои да видим лицата на европейските контролни органи, които тепърва ще бъдат избирани, като този процес ще продължи до края на годината, каза Стойчев. Европейският парламент от своя страна изглежда, че ще бъде по-фрагментиран, но се вижда присъствието на силни проевропейски мнозинства. Трудно е да се обобщи посланието на европейските избиратели във всички 27 държави-членки, тъй като често има разминавания в позициите дори и на местно ниво.
Изследванията сочат, че основните теми, които влияят на избора на европейския гласоподавател са: запазване на стандарта на живот, предприемане на мерки за подпомагане на икономиката и запазване, както и разкриване на нови работни места. Изглежда, че тези теми изместиха зелените въпроси от фокуса на внимание. Голямо притеснение за европейците е и геополитическата ситуация. Това води и опасения за сигурността и нуждата от инвестиции в отбрана.
Избирателната активност на европейско ниво се повиши и надмина 51%, като до голяма степен тя бе повлияна от Брекзит. Въпреки че това не се отрази в България, където за пореден път избирателната активност бе изключително ниска. Вижда се идеологическо изместване на парламента в дясно, но традиционните центристи се представиха изключително силно, а някои от тях увеличават резултатите си.
„В момента тече един процес, който е много важен и преди финала му не може да говорим как ще бъдат раздавани картите в следващия ЕП. В момента има около 90, а бяха над 100 така наречените независими депутати или тези, които попадат в графа „други“ – депутати, които влизат от партии, които не са принадлежали към някое европейско семейство в ЕП. Когато тези депутати се разпределят, тогава ще можем много по-добре да видим как се оформят големината на политическите групи и какво ще бъде тяхното влияние. За момента няма някак разлика, по отношение на това, че ще има със сигурност проевропейски мнозинства.“
След установяването на ЕК ще стане ясно бъдещето на Зелената сделка, което се поставя под въпрос. Въпреки недоволството около Зелената сделка, има консенсус за нуждата от работа в посока ограничаване на климатичните промени и ефектът им върху икономиките. Големият въпрос е как да се запази балансът между зелените политики и конкурентоспособността на европейския бизнес.
ЕС е лидер и пионер в областта на регулациите свързани с нови технологии, особено насочени към изкуствен интелект.
Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.