Митата на Тръмп се обърнаха срещу САЩ: Америка не може без канадския алуминий

Когато нацистките самолети бомбардираха Лондон по време на Втората световна война и САЩ се нуждаеха спешно от повече самолети и боеприпаси, това допринесе за превръщането на това отдалечено място в канадската гора в гигантска фабрика за производство на алуминий. Хиляди канадци работиха в студени условия, за да построят топилни пещи и водноелектрическа централа, която да ги захранва - само за 18 месеца. Оттогава алуминиевите заводи в Сагеней снабдяват американската промишленост. Сега търговската война на президента Тръмп превърна алуминиевите заводи на Канада във "враг" – и американските фирми и потребители плащат цената за това, пише WSJ. През част от първия си мандат Тръмп освободи Канада от 10-процентното мито върху алуминия, което наложи на други търговски партньори. След като се върна в Белия дом, той отмени изключението за Канада и повиши митническата ставка за алуминия до 50%.

Алуминият се превърна в една от най-големите загадки на търговската война. Високата митническа тарифа – наложена в името на националната отбрана – има за цел да стимулира производството в САЩ. Обаче огромните енергийни нужди за производството на алуминий доведоха до това, че Канада, където изобилието от водна енергия е предотвратило толкова рязкото покачване на цените на електроенергията, колкото в САЩ, е доставяла около 70% от вноса на алуминий в САЩ през последните години.

В Канада премиерът Марк Карни се обръща към Европа, за да сключи нови търговски партньорства. Най-високопоставената служителка на Европейския съюз (ЕС) заяви миналия месец, че ще работи за включването на Канада като първи асоцииран член на търговския блок. Тръмп отговори, като заплаши с налагането на допълнителни мита върху Европа и нарече Канада "ужасен търговски партньор".

"Алкоа", която десетилетия наред доминираше в американското производство на алуминий, построи съоръженията нагоре по течението на фиорда Сагуней, разшири ги по време на Втората световна война, а след това ги отдели, за да спази антимонополните правила. Водноелектрическите централи, металургичните заводи, пристанищата за руда и другите съоръжения сега са собственост на англо-австралийската минна компания "Рио Тинто".

"Рио", един от най-големите производители на алуминий извън Китай, пуска в експлоатация в Сагуней първите нови металургични заводи в Запада от повече от десетилетие насам. Компанията работи също така в Квебек за комерсиализиране на нов безвъглероден процес на топене в съвместно предприятие с "Алкоа" и провинциалното правителство, с подкрепата на канадското правителство. Голяма част от канадския алуминий, влизащ в САЩ, идва от завода на „Rio“ в Сагуней, който изнася около 70% от продукцията си отвъд границата.

"Винаги наричаме алуминия "твърда електроенергия"," каза Жером Пекрес, който ръководи дейностите на "Рио" в областта на алуминия, лития и канадския бизнес. "Не можем да намерим източник на електроенергия в САЩ, който да се доближава дори и малко до това, което имаме в Канада по отношение на конкурентоспособността."

В САЩ усилията на Тръмп за развиване на местното алуминиево производство срещнаха съпротива.

Emirates Global Aluminium, най-големият производител в Близкия изток, и базираната в Чикаго Century Aluminum заявиха, че ще инвестират над 4 милиарда долара в изграждането на това, което ще бъде най-големият алуминиев завод в САЩ, способен да повече от удвои местното производство на първичен алуминий. Администрацията на Байдън отпусна 500 милиона долара за проекта, а Тръмп го подкрепи с допълнителни стимули. Но съпротивата срещу проекта се засили в Инола – градчето в прериите на Оклахома, избрано за място на проекта. Местните критици изразиха опасения относно замърсяването и чуждестранното собственост върху земята и възразиха срещу финансираните от данъкоплатците стимули за инвеститорите. След бурна, продължителна среща през юни, на която служители на Тръмп, промотиращи алуминиевата топилня, бяха освирквани и подсвирквани, общинският съвет на Инола наложи мораториум върху разрешителните за строеж и правата за ползване в индустриалния си парк. Собственици на имоти в близост до обекта заведоха дело във федерален съд с цел да блокират строителството. Алуминиевата топилня се превърна в спорна тема в републиканските първични избори за губернатор на Оклахома. Бившият сенатор от щата Майк Мазеи се обяви в подкрепа на проекта и спечели подкрепата на Тръмп, както и номинацията. Той обаче се сблъска с ксенофобски политически реклами, насочени срещу инвеститорите от Близкия изток, участващи в проекта.

Американската империя

През 20-ти век САЩ бяха световен лидер в производството на алуминий. През 1886 г. Чарлз Мартин Хол, 22-годишен младеж, който работеше в дървесния навес зад къщата на родителите си в Оберлин, Охайо, беше открил как да го произвежда масово и евтино с помощта на електрически ток. Дотогава алуминият беше толкова труден за отделяне от рудата, че беше по-скъп от златото

Производственият процес "Хол-Еро", кръстен на името на мъжа от Охайо и на един млад французин, които едновременно направиха откритието, отвори нова ера в авиацията, електрониката, строителството, потребителските опаковки и военното дело. Електричеството съставлява около 40% от разходите за производството на алуминий. Един-единствен металургичен завод може да консумира толкова електроенергия, колкото град с размерите на Бостън или Детройт.

В продължение на десетилетия САЩ подкрепяха производството с евтина водна енергия от федерални енергийни компании, "Тенеси Вали Ауторити" и "Бонневил Пауър Администрация" в Северозапада. Към втората половина на века обаче, с нарастването на потребителското търсене на електроенергия, преференциалните тарифи за електропроизводството за алуминиевите заводи бяха постепенно премахнати. След това Китай, Русия и други държави също започнаха да произвеждат евтин алуминий, което допълнително притисна американските производители, като свали пазарните цени. Днес от 24-те действащи през 2000 г., когато САЩ за последен път водеха в света по производство – все още работят само четири местни металургични завода.

САЩ увеличават броя на заводите за рециклиране на алуминий, които претопяват стари консервни кутии и скрап. Те използват около 5% от енергията, необходима за химичната реакция при производството на първичен алуминий, но рециклираният метал не е подходящ за всички приложения. Някои приложения в аерокосмическата, високотехнологичната и военната индустрия изискват чистотата на първичния алуминий, което оставя САЩ зависими от вноса, за да задоволят някои от най-критичните си нужди.

Заводът в Южна Каролина е бил последният, построен в САЩ през 1980 г., и е бил изложен на риск от закриване, преди Тръмп да въведе търговски бариери, заявиха от Century.

Дълга история

Дж. Б. Дюк, тютюневият магнат, който основал енергийната компания „Дюк Енерджи“ в Шарлот, Северна Каролина, разпозна хидроенергийния потенциал на Сагуней още в началото на 20-ти век. Той имаше предвид алуминия, когато сключи изгодна сделка за оползотворяването му. Той привлече Артур Вининг Дейвис, който беше основал „Алкоа“ заедно с Хал, изобретателя от Охайо, и се интересуваше от металургичен обект, който да снабдява бурно развиващия се американски пазар.  Когато Канада се отзова на призива на САЩ да увеличи производството на алуминий по време на Втората световна война, старите планове за още една водноелектрическа централа и допълнителен капацитет за топене в Сагуней бяха извадени от нафталина. САЩ плащаха за метала авансово, като по този начин спомагаха за финансирането на строителството.

Канада построи военновъздушна база, за да я защити. Немски подводници преследваха кораби, превозващи руда от Карибите, като убиха десетки канадски моряци. Канадският еквивалент на "Рози Занитвачката“ беше Джос Алко, франкофонски работник в алуминиевата промишленост. Ситуацията в Сагуне е уникална, защото "Рио" произвежда повече от 90% от електроенергията, която консумира, чрез собствената си водноелектрическа система, благодарение на правата върху водите, които тютюневият магнат е осигурил преди век. Пекрес заяви, че електроенергията в Сагуне е най-евтината, достъпна за която и да е от металургичните заводи на „Рио“, които са разпръснати от Тасмания до Исландия.

Това не е единствената причина, поради която "Рио" инвестира там. Сагуней е сърцето на техническата експертиза на "Рио" в областта на топенето на алуминий и е добре разположен, за да обслужва огромния американски пазар. Към август тази година доставките на канадски алуминий за Европа са се увеличили с 77% спрямо същия период на миналата година, а данъците върху въглеродните емисии в ЕС може да насочат още повече канадски метал отвъд Атлантическия океан, за да се задоволи търсенето на метал с по-ниски въглеродни емисии, заяви Карен Нортън, заместник-директор в S&P Global Energy. 

Конкуренцията за канадския метал може да засили ценовия натиск върху американските потребители на алуминий. Ford Motor прогнозира увеличение на разходите за суровини с до 2 милиарда долара през тази година. Производителят на оборудване за полупроводници Applied Materials, производителят на авточасти Allison Transmission и производителят на консервни кутии Ball са съобщили на инвеститорите, че прехвърлят по-високите разходи за алуминий към клиентите си.