Централната гара в София навърши 130 години, а събитието беше отбелязано с фолклорен флашмоб.
Служители на железницата, ансамбъл "Българани" и пътници се хванаха на хоро в чакалнята.
Първата сграда на Централна гара е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е пусната в експлоатация през 1888 година.
Тя е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата - по проект на арх. Милко Бечев, е открита на 6 септември същата година, припомнят от НКЖИ. Последният цялостен ремонт на гарата приключи в началото на 2016.
За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница.
От НКЖИ припомнят и историята на международната трансбалканска железница Виена-Цариград, част от която преминава през България.
След Освобождението Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция се задължават да построят на своите територии съответните железопътни участъци. За страната ни това е Цариброд- София-Вакарел.
Преговорите за трансбалканската железница между четирите заинтересовани държави започват от 1881 г. и продължават до май 1883 г., когато във Виена е подписана Четворна конвенция.
Непосредствено след това в Народното събрание на България се внася закон за построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел. Предприемачът Иван Грозев създава българско акционерно дружество, което получава залог от Българската народна банка.
Съгласно договора жп линията трябва да бъде предадена за експлоатация в края на 1886 г., но заради събитията около Съединението и обявената война на България от Сърбия, тя е завършена през 1888 г.
На 7 юни линията е свързана със сръбските железници, а на 1 август е въведена в международна експлоатация.
Откриването на линията за международни съобщения, а заедно с това и освещаването на Централна гара София става на 1 август 1888 г., когато по обяд пристига първият международен влак от Лондон и Париж легендарният Ориент експрес, който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.
За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите.
Тя е имала скромен висок свод над вестибюла, съединен с часовникова кула, която гледа към Витоша.
В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците е имало три чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас - със зелени и трети - с дървени пейки.
Гарата се е осветявала от газови лампи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.