Българите най-недоволни от доходите си и стандарта на живот

Българите са най-недоволни от стандарта на живот и ниските си доходи, показва изследване на Института за пазарна икономика. Разделението между столицата и останалата част на страната се задълбочава, а северната и южната част на България рязко контрастират по отношение на икономическото си развитие. В същото време политиката за сближаване на регионите търпи провал, смятат икономистите от института, които представиха доклад по реализирания проект „Регионални профили: показатели за развитие 2013”.

Гражданите повсеместно декларират най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада, предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава най-бедната страна в ЕС, пише в анализа.

Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, българите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от тях.

Развитието на областите е оценявано на основата на 58 показателя, обединени в осем категории - икономика, инфраструктура, данъци и администрация, география, образование, здравеопазване, околна и социална среда.

Според анализа изпъква рязкото противопоставяне между Северна България и Южна България. Седемте области в Северна България са с най-ниска заетост - под 40%. В същото време седемте региона с най-висока заетост са в Южна България.

Примерът от трудовия пазар се потвърждава и по отношение на икономическото развитие. Анализаторите са категорични, че Южна България се справя много по-добре с кризата в сравнение със Северна България.
В повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване.

Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни ИПИ обясня с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г.

Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни „донори” на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София (столица), Пловдив, Стара Загора и Шумен.

Ситуацията с преките чужди инвестиции е още по-сериозна, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни, пише в анализа. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.

Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.

Още от анализа четете в Investor.bg