Няма сертифицирани специалисти у нас, работещи по програми от целия спектър за деца с аутизъм. Това каза на национална конференция по проблемите на деца с тази диагноза Мина Ламбовски. Тя е родител на такова дете и от опит е стигнала до заключението, че нашите специалисти са крайно неподготвени за такава поведенческа интервенция. Конференцията беше по инициатива на ГЕРБ и се проведе в парламента, предаде БТА.
Майката призна, че се чувства "проклета" и обясни, че практиката у нас е да се работи с такива деца както с тези със специални нужди. "Но те не са съвсем такива, те могат, но не искат, за разлика от децата с умствени увреждания", съпостави фактите Ламбовски. По думите й, аутистите трябва да се третират по съвсем различен начин, като се акцентира основно върху поведението им.
Нейното желание е да издаде справочник, в който да се описват всички центрове у нас за деца с такива проблеми, какво предлагат, техните координати, указания какви законови стъпки да се предприемат. Например, да се справи с ТЕЛК, обясни Ламбовски. Майката обърна внимание, че в България няма гаранции как ще живеят такива деца след смъртта на родителите им.
„Нямаме възможност да се чувстваме спокойни, няма къде да ги дадем и да сме сигурни, че ще се грижат за тях, така както извън България“, поясни тя. И подчерта, че най-големият ужас за един родител е, когато разбере за заболяването на детето си, защото не знае къде да се обърне.
Всяка година едно на сто деца се диагностицира с аутизъм, съобщи Калин Каменов, национален координатор по детски и младежки политики на ГЕРБ и бивш председател на Агенцията за закрила на детето. Той уточни, че данните са неофициални, защото няма регистър.
От тази дискусия депутатите от ГЕРБ се надяват да получат идеи за законодателни инициативи в сектори като социални услуги, образование, здравеопазване, интеграция. Това увери зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева, която призна, че преди две години е била затруднена от въпроси, зададени й от младеж с аутизъм.
На конференцията отчетоха, че намалява възрастта на търсене на психиатрична помощ за такива деца, помощ вече се търси за деца на 2,5 години. Според лекарите са нужни дългосрочни немедицински поведенчески интервенции. Важно е услугите да бъдат навсякъде в България, защото центровете в момента са само в някои области, единодушни са участниците.
Спешна актуализация на минимално гарантирания доход за страната, с който са свързани всички интеграционни добавки, поискаха родителите. Този доход не е променян няколко години и е 65 лв., уточни Владислава Цолова, майка на дете-аутист. Родители поискаха месечната помощ за отглеждане на дете с увреждане до 18 г. да бъде колкото минималната работна заплата. Както и всяко дете със специални потребности, да се обучава в масовите училища, докато не се изчерпат всички възможности за интеграцията.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.