Има ли измъкване от блатото на евтиния труд у нас

"Има ли измъкване от блатото на евтиния труд у нас", е анализът в "24 часа". Цената на труда у нас е най-евтина в целия ЕС - 3,70 евро на час. Според икономистите разходите за труд в България са ниски заради ниската производителност на труда. А това се свързва с квалификацията на работната сила. Нашите разходи не са достатъчни не само за догонващи мерки в образованието, но и за поддържане на текущото ниво. В нашата част от света през следващите десетилетия пазарът на труда ще се определя от дефицита на работна сила в съчетание с необходимостта за отделяне на все по-голяма част от "работното" време за учене. Ние нямаме други шансове да бъдем дългосрочно конкурентни, освен да бъдем иновативни, а това е още по-голямо предизвикателство при висока средна възраст на заетите. За в бадеще все по-често ще се питаме не толкова дали образованието е подходящо за сега съществуващите работни места, а дали работните места предлагат възможности за учене.

"Кафето в Кърджали е знак на Доган към БСП: Имаме и други варианти", е озаглавено интервюто в "24 часа" с политика Димитър Луджев. Той смята, че след кафето, което изпиха в Кърджали Бойко Борисов и Лютви Местан, ДПС не са готови да развалят орталъка с БСП. Макар че още преди 2-3 г. Ахмед Доган и други ръководители на ДПС започнаха да говорят за изчерпване на лявоцентристката коалиция и за формиране на нова - дясноцентристка. Тогава се водеха преговори със СДС, "Синята коалиция", но пропаднаха, припомня Луджев. Това кафе по-скоро е знак на ДПС към БСП: Внимавайте, имаме и други възможности. Тъй като се натрупаха няколко случая на разногласия между БСП и ДПС. Знакът е предупреждение, но едва ли ще има съществен резултат, смята Луджев.

Десет години България е член на НАТО - темата коментира в "Труд" министърът на отбраната Ангел Найденов. "Членството в НАТО е един реализиран стратегически проект, който определя и принадлежността, и стратегическата ориентация на страната, посочва Найденов. Можем да търсим в различини посоки резултатите от това членство. А те са политическа, икономическа, военна и военнотехническа. Ние сме част от най-мощния военнополитически съюз в съвременния свят. Ние сме участник, който пряко може да влияе на процеса на формиране и вземане на решения. Имаме много повече гаранции за сигурността си. През тези 10 години ние бяхме добри съюзници", казва военният министър.

Два месеца преди изборите за Европейски парламент картината на електоралните нагласи е сравнително устойчива, базата за подкрепа за основните политически субекти е изградена.

Най-вероятно промените ще се извършват сред нагласите на все още колебаещите се избиратели. Изследване на Агенция "Сова Харис", по поръчка на "Преса", показва, че в сравнение с предходния месец е нараснала подкрепата за най-утвърдените партии - БСП (21,5%), ГЕРБ (20,6%), ДПС (7,0%). Противоборството на върха между БСП и ГЕРБ продължава да е много оспорвано. При ДПС, изглежда, се развива познатата в навечерието на избори мобилизация в средите на тази партия. При "България без цензура" (6,6%) и АБВ (2,4%) се наблюдава задържане на позициите, докато при реформаторите може да говорим за регрес (2,8%). При сегашното разпределение на дяловете в бълтарската квота в Брюксел БСП и ГЕРБ ще разполагат с по 6 места, ДПС - с 3, а коалицията около "България без цензура" - с 2.

"Министрите мишкуват, депутатите - кадруват, реформите - в девета глуха", коментира "Сега".

Управляващото мнозинство изглежда все по-комфортно в кожата си. Опозицията не е особено силна, обществената енергия бе изтощена в самоизяждащи се протести. На този фон и членовете на кабинета, и представителите на подкрепящите го партии започват да се държат все по-самоуверено и често направо нагло. По всичко личи, че поредно правителство започва да губи ценно време за реформи в системи, които са в критично състояние. Изместването на законодателната инициатива преимуществено към депутатите е разбираем ход, който цели да прелее доверие на 42-рото народно събрание на фона на редовни циркове с кворума. Акцентът върху случващото се в НС удобно отвлича вниманието от реалната работа по министерствата. Новото законодателство се представя едва ли не като панацея, без която нищо не може да се подобри. Министрите готвят становища в частна полза. Експертното правителство мълчи, докато депутати прекрояват цели сектори.

От 90-те общини, които няма да получат и лев по публичната инвестиционна програма, 59 се управляват от кметове на ГЕРБ, показва проверка на "Сега". Само една се управлява от подкрепен от БСП кмет и една - от кмет на ДПС. Финансиране масово не са получили и независими, кметове на НДСВ и десницата. Това показва публикувана от Националното сдружение на общините справка за одобрените и отхвърлените проекти на местните управи по публичната инвестиционна програма. Справката е поредното свидетелство за политическото разпределение на 289 млн. лв. за общински проекти. Освен тях кабинетът отпусна и 50,2 млн. за изграждане на пътища от АПИ, други 160 млн. лв. бяха предоставени за реализиране на инвестиционни програми от 8 министерства.

"24 часа" помества коментари за налагането на таван на лихвите по потребителските кредити от около 50%. Виолина Маринова, заместник-председател на банковата асоциация: Таванът не ни касае, това се отнася за небанковите институции. При банките годишният процент по разходите по потребителските кредити, където се включва лихвата и всички такси, не надминава средно 13,32% по последни данни на БНБ. Лошото е, че понякога хората, като теглят кредити от небанкови институции, ги отъждестяват с кредитите от банките. Георги Анастасов, "Коалиция за България", автор на спорното предложение: България е в тежко икиномическо състояние. Голяма част от хората са притиснати до стената и посягат към кредити. А фирми залагат такива абсурдни условия и оскъпяване, което достига до 1200% на година, като вътре влизат и наказателни лихви. Въпросът е да регулираме бързите кредити.

"Кой е по-по-най защитник на хората с кредити", коментира "Труд". В парламента е обявен открит конкурс по популизъм на тема "лихви". Още отсега може да се прогнозира, че някои от предлаганите мерки ще имат обратния ефект и вместо да облекчат живота на длъжниците, ще им създадат нови проблеми с обслужването на задълженията към банките. Новият модел на лихвите по потребителските и жилищните заеми предвижда банката да не променя лихвата по свое усмотрение, а само при промяната на "прозрачен" пазарен индекс. В момента никой не е способен да каже как точно ще се отрази на клиентите след 5, 10 или 20 години мъдрото решение на народните избраници днес. Това, което се знае обаче, е, че методиката при подписване на договора не може да се променя през целия период на кредита. Дори банката да избере методика, която работи добре днес, нейните дългосрочни ефекти изобщо не са