Със Света литургия в църквата "Св. Николай" в Карлово днес се отбелязват 137 години от "Страшното" най-кървавия и тежък ден в историята на града. Църковната служба ще бъде водена от местния свещеник Марко Тодоров, след което ще бъдат положени цветя на паметника на загиналите в този ден. Паметникът е в двора на черквата и е издигнат в памет на избитите през 1877 година от башибозука над 800 карловци.
През юли 1877 година след оттеглянето на войските на генерал Павел Карцов от Карлово в освободения град нахлуват редовна турска армия и хиляди башибозуци. Градът е подложен на поголовна сеч и палежи.
Много хора успяват да се скрият от потерята в църквата "Св. Николай", но турците разбиват вратата и ги избиват. На площада и по улиците са обесени почти всички мъже - 814 души, избита е цялата интелигенция на подбалканския град - лекари, учители, търговци.
Единствената им вина била, че се посрещнали казашкия ескадрон от Предния отряд на генерал Гурко с хляб и сол по стар славянски обичай и са заменили фесовете си с калпаци.
"Оцелелите от клането дни наред се крият по зимници и мазета, една част бягат в Балкана, където преживяват почти 6 месеца. Нощем по улиците на смълчания от ужас град, се вихри пияният аскер и башибозук. Животът напълно замира - мъртвите не се опяват и погребват, новородените не се кръщават. Нощем никой не пали огън, за да не привлече вниманието.
Майките преобличат своите синове като момичета, за да ги спасят от смъртта. Някогашната "гайтанена китна столица" на Османската империя е напълно съсипана от убийства и грабежи.
Карловци наричат този период от историята на града - Страшното" - така описва тези събития в историческата си книга за Карлово носителят на тазгодишната награда "Карлово" Петър Ненков - писател и журналист.