Премиерът Пламен Орешарски ще подаде оставката на своето правителство утре според източник от ДПС, съобщава "24 часа". Министър-председателят ще я обяви след последното заседание на своя кабинет. Депутатите вероятно няма да дебатират оставката, а ще я гласуват в четвъртък.
Въпреки оставката министрите на Орешарски се готвят да заседават и на 30 юли и на 6 август, когато би трябвало да стане и предаването на властта между сегашното правителство и служебното. В кабинета дори са обсъждали вариант да заседават, а служебното правителство да бъде назначено следобед. Все още не е ясно на кого ще се спре президентът Росен Плевнелиев за поста служебен премиер.
Банковата криза навежда на мисълта, че ще се търси финансист. Затова и продължава да е актуално името на подуправителя на БНБ Калин Христов, който бе финансов министър в предишното служебно правителство на Марин Райков. Христов все още обмислял дали това ще е удачно, пише още изданието.
Сегашното правителство изобщо не трябваше да съществува. То от самото начало изгуби доверието на хората, а без доверие никой не може да управлява, казва в интервю за "Сега" проф. Гарабед Минасян, доктор на икономическите науки. За последните 12 месеца по данни на БНБ 2,1 млрд. евро са напуснали страната. И ако този процес продължи, става лошо. Изтичането на финансови ресурси увеличава напрежението. След 2008 г. този процес е ясно изразен, имаше известно успокояване, но в последната година цялата несигурност в България повлия много. Бъркотиите в Народното събрание влияят. Хората може да не излизат на улицата,но те протестират с парите си, гласуват с парите си. Един от ярките показатели е сдържаното харчене на населението. Депозитите растат, потреблението се свива.
Партията ГЕРБ на Бойко Борисов не е цялата “в бяло” нито като опозиция, нито като управляваща. Само че разчита на късата памет на избирателите, коментира "Сега". Ако трябва да обобщим опозиционната дейност на ГЕРБ, тя се изразяваше в бойкотиране назаседанията, разваляне на кворума и процедурни хватки, благодарение на които можем да кажем, че през изминалата година работещ парламент рядко имаше. За сметка на това обаче депутатите от ГЕРБ се активизираха заедно с уж ненавистното им ДПС за мракобесния текст в Наказателния кодекс, с който да се затвори устата за всякакви новини, анализи и коментари за банките, които не изнасят на някого. Към днешна дата Делян Пеевски (ДПС), Ахмед Доган (почетен председател на ДПС) и компания не са сред враговете на ГЕРБ. Но те и по време на мандата му не бяха - скандалните министри от тройната коалиция не бяха разследвани, злоупотребите се замазаха, доста от кадритеси запазиха местата и придобивките. И докато си разменяха по някое устно обвинение или обида, реално ГЕРБ и ДПС никога не се конфронтираха за нищо важно. От тази изходна позиция сега ГЕРБ анонсира триумфалното си завръщане.
"Затвор за банкери, криещи данни? Има резон за такава поправка в НК", е анализът в "24 часа" на проф. Огнян Герджиков. Юристът коментира трябва ли да се направи поправка в НК за банкерите, които крият данни от БНБ за състоянието на финансовите институции. Банките са един от стълбовете на всяка икономика. Затова е важно регламентът за дейността им да не допуска трусове. Правната уредба на банките у нас след 1996-1997 г. е една от най-добрите. Но очевидно има пропуски в контролирането на Корпоративна търговска банка. Вероятно има пропуски от страна на тези, които контролират банките.
Има гласове, които призовават за тегленето на заем от бъдещото служебно правителство. Това означава, че ние не сме парламентарна република. Сключването на заеми става по закон, със санкция на парламента и ако това бъде направено, ще се окаже, че не сме парламентарна демокрация. Това заявява председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, пише "Дума". Има ли политици у нас, които ще поемат такъв риск, пита риторично той.
Ако се вгледаме внимателно в отчетите на статистиката, ще видим, че до май т.г. икономиката ни върви нагоре и изпреварва средноевропейските темпове, припомня Данев. Това бе в резултат и от действията на правителството на Пламен Орешарски, допълва той. "Убеден съм, че през юни и юли икономиката ще се срине вследствие на политическите крамоли и на общата нестабилност в страната ни. И ако говорим за причините за падането на правителството, най-важната от тях е, че парламентът не работеше", категоричен е председателят на БСК.
"Ще привлека хората с ляво мислене", казва в интервю за "Преса" лидерът на "Атака" Волен Сидеров. "Ще присъстваме в следващия парламент, но в момента не мога да кажа в какъв мащаб, защото цялата атмосфера е много замърсена. Но при положение че всички ни отписват, присъствието на "Атака" ще се отчете като успех", посочва Сидеров. И допълва, че "Атака" води разговори с леви партии - селско-работнически, комунистически, организации с русофилска насоченост. Тези настроения са много силни в България. В бъдещия парламент сътрудничество от страна на "Атака" може да се случи само ако е ясна идейната основа.
Разрушиха 35 незаконни къщи. Роми браниха домовете си в сарозагорския квартал "Лозенец" с камъни и тухли, двама полицаи и един жандармерист бяха леко ранени, пише на първа страница "24 часа".
"Булдозерите не са решение", коментира "Стандарт". Аргументите, че най-после се е намерил един смел кмет да приложизакона, са разбираеми. Но все пак на ромите от съборените къщи трябва да се предложи някаква алтернатива. В противен случай се задава екшън без край, който родните политици няма да пропуснат да яхнат.
"Бъдещето е в многопартийното управление, Европа също го показа", казва в интервю за "Монитор" Искра Михайлова, председател на комисията по регионално развитие в ЕП. "Трябва да приемем факта, че избирателят търси различни решения. Давайки гласа си за различни партии, създава една палитра от политически сили, които трябва да се научат да работят заедно", отбелязва Михайлова.
По думите й за България е много важно да участваме в дискусията, в провеждането и реализацията на стратегията за развитието на Дунавския регион - в Северозападния и Североизточния регион е най-високата безработица в България. "Ще направя всичко възможно и в комисията по регионално развитие дасе разглеждат тези регионални стратегии за микрорегионите - Дунавския, Балтийския, а защо не за в бъдеще да мислим и за Черноморския. С всички въпросителни и проблеми по черноморското сътрудничество, България е заинтересована да има ясна визия за Черноморския регион", посочва Михайлова.