Някогашното митично "митничарско село" Ставри Димитрово, на брега на язовир "Ивайловград", тъне в разруха.
Легендите за оргиите и тежките софри с участието на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината.
Тези дни се навършват 5 години от най-мащабната акция на държавния строителен контрол срещу незаконното строителство в най-новата ни история. В началото на октомври 2010 г. след централно разпореждане в акваторията на едно от най-големите изкуствени езера у нас се разшетаха надзорници от ДНСК. Те преброиха общо 169 незаконни градежа не само в Ставри Димитрово, а и по брега на целия язовир. Основното нарушение бе, че собствениците им ги вдигнали в т. нар. заливна зона - чашката на язовира, където и земята е държавна.
"Веселото село" посърна, след като инспекторите започнаха да лепят заповедите на ДНСК за премахване на обектите. Повече от половината тръгнаха по съдилища, крепени и от нашенското убеждение, че всяко чудо е за три дни.
Половин година след констативните протоколи обаче багерите налазиха Ставри Димитрово, а първите 15 имота бяха рушнати пред погледа на шефката на ДНСК Милка Гечева.
Събарянето продължи в периодични кампании и през следващите месеци и години, а последните половин дузина вили бяха сринати това лято. Така броят на съборените масивни постройки се закръгли на 140.
Днес мястото е едно тъжно депо за строителни отпадъци, които са осъдени да останат там за дълги времена. В руини е и прочутото "Министерство на веселбата" на свиленградския предприемач Павлин Паришев. На входа на бившата хасиенда е оцеляло параклисчето "Св. Павел и св. Николай". То обаче зее изкорубено без кръст, камбана и олтар.
"Не го бутнаха от страх от Божие наказание, макар да беше нередовно", разказаха пред "24 часа" бивши обитатели на селището. Разграден е и зоокътът в съседство, в който се разхождаха елени и кошути. В историята е останала табелката с адресиран към гостите надпис върху друга срината митничарска вила: "Който си носи, ще пие. Който си води, ще е.е".
Дори в почивен ден наоколо няма никого. Неколцина рибари от Пловдив са настанили такъмите си на пясъчния плаж. "Идваме често. Така е винаги: пустош, в самото селище няма жива душа", обобщават въдичарите.
"Няма как строителните отпадъци да се разчистят. Няма кой да отпусне пари. Земята не е общинска, как местната администрация да се ангажира финансово? Това е изключено", категоричен е кметът на община Любимец Анастас Анастасов.
Служители преди време правили замервания. Установили, че над 200 кубика е строителният боклук, останал след събарянето. За извозването и депонирането му на друго място били необходими шестцифрени суми.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.