Българският шофьор е небрежен към превозването на деца и близки, не пази околните като участници в движението по пътищата. Това е една от характерните черти на профила му в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.
Българинът кара все по-бързо - 95% от катастрофите с убити и ранени са заради скорост. Доказва го и статистиката за издадените електронни фишове. За 2017 г. те са 391 хиляди, а за 2016 г. - 338 хиляди, с 63 хиляди по-малко.
Втори по тежест фактор за тежки пътни злополуки са неправилните маневри. Българинът навлиза в насрещното, прави резки движения, не спазва дистанция, нито правилата при изпреварване. Резултатът - 1600 инцидента, 200 убити и 2258 ранени, обобщава "24 часа".
Най-тежките инциденти с убити и ранени са при челен сблъсък и самокатастрофа. Голяма част от катастрофите са в резултат на сблъсък в дърво или преобръщане в канавката, показват данните от доклад на “Пътна полиция” за 2017 г. В него са посочени и анализирани нарушенията на пътя, които правят водачите в България.
Всеки четвърти е загинал на завой - при удар в друга кола или преобръщане край пътя.
Анализът на пътните полицаи показва, че шофираме най-рисково в петък - в този ден са 1088 от всички 6888 катастрофи през 2017 г. Тогава са убити и най-много хора.
Най-много катастрофи стават от 17 до 18 ч, а най-много са загиналите от 11 до 12 ч - 40 от всички 683. Традиционно има най-много пострадали през юли, но за 2017 г. най-много от убитите са през ноември.
Най-рисково българските шофьори карат в населените места. Там катастрофите са два пъти повече, отколкото по пътищата между села и градове. Тенденцията е трайна за последните 7 г., отчитат от Пътна полиция. Най-много жертви и инциденти са по първокласните пътища, следват тези от втори и трети клас, а най-малко са на автомагистралите и общинските пътища.
Тенденцията е столичаните да нарушават най-често правилата, които водят до тежки инциденти. Приятната изненада е област Перник, където се отчита най-голямо намаляване на катастрофите.
Нарушителите на правилата по пътя да полагат общественополезен труд в болнични заведения, където се лекуват деца, пострадали при катастрофи. Това е една от препоръките в последния доклад на “Пътна полиция”.
Ако това се случи, нарушителите на пътя ще бъдат задължавани да се сблъскат директно с последствията от нарушаването на правилата и да опознаят страданието на децата, жертви на катастрофи. За тази мярка първо заговори покойният бивш шеф на ВМА ген. Стоян Тонев преди 2 г.
Социалната система всяка година се натоварва с 2500 нови инвалиди, които са пострадали при катастрофи.
Механизмът за общественополезен труд в социални и болнични заведения, където се лекуват деца, засега е предложен само за шофьори, които са причинили катастрофа с участието на малчуган, независимо дали се е возил в неговата кола, или в другата.
36 деца са загинали при пътни произшествия през 2017 г., същият е броят на жертвите до 18 г. и през 2016-а, пише в доклада. Броят е най-висок за последните 7 г., което е една от тревожните тенденции. Ранените при пътни инциденти малчугани през 2017 г. са 1110, с 60 повече от 2016 г.
От всички загинали 36 деца 27 са били пътници в автомобилите на бащите и майките си, 5 са загинали като шофьори и 4 като пешеходци.
“Броят на загиналите деца като пътници е 75% от всички. Това показва занижена култура на поведение на водачите, в чиито автомобили пътуват деца, а така също и на водачите като цяло, тъй като не във всички случаи вината за катастрофата е на шофьора, в чиято кола пътува детето”, пише в доклада.
От 2011 г. насам по пътищата са загинали 220 деца, ранени са 7800, а броят им расте. За същия период например в Южна Корея децата жертви по пътя са намалели с 80%.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.